Що е то „нация”?

Преди 30 вече години завърших и започнах работа в столичен вестник. Между другото, постъпих в един и същи ден и в една и съща стая с Велизар Енчев. А комсомолски секретар ми беше Петьо Блъсков. А когато ме уволниха след 6 месеца, на мое място назначиха Валери Найденов. Но няма да го удрям на мемоари, а само ви присещам, колко провинциално миниатюрен е слоят хора, които десетилетия назад (пък и десетилетия занапред, да сме живи и здрави) пишат, коментират, формират мнения и въобще се суетят около политиката.

Та тогава, в този вестник, като най-млад и несъществен, веднага ме назначиха да отговарям за текстовете за юбилеите, които се смятаха за най-тъпите текстове, главно защото никой почти не ги четеше. Забележителна беше и думата, с която се обозначаваше тази ми излишна дейност: Ние "отразявахме" юбилеите, в смисъл 6-ти септември, 9-ти септември, 1-ви май и прочие. А какво да му отразиш на един юбилей; той самият е отражение. И ето че оня ден, след толкова години, ме споходи внезапното желание да отразя 3-ти март!

Да не бъркаме „нация” с „етнос”

Участвах в една симпатична инициатива на просветното министерство: трябваше да говоря за Родината на деца от 7-ма гимназия в София. Между другото да вметна - великолепни същества, умни, красиви, събудени... Опитах са да им кажа най-важното, според мен. "Нация" е нещо много по-различно от "етнос". Етнос, народ, значи общ произход, кръвна връзка. "Нация" е изкуствено конструирана гледна точка и това е гледище на свободата и равенството.

Тази гледна точка е изнамерена в края на 18-ти и началото на 19-ти век във Франция. "Ние, казват Сайес Робеспиер, Барас, а по-късно и Наполеон, не сме повече аристократи, буржоа и селяни. Не сме и католици и протестанти. Ние сме французи". Т.е. - хора, равни по естество и свободни в избора на общото си бъдеще. Това е велика идея, изгряла и за нас, българите, половин век по-късно.

Да се чувстваш българин не "по кръв", а по нация, значи да се мислиш за равен на останалите. И заедно да тръгнете накъдето сте решили, а не накъдето някой някога ви е предписал. Но не защото Крум е пил от Никифорова кратуна, или друг звероподобен цар от Кумански произход избил хиляди ромеи и латини. Не че (най-често измисляните) герои са нещо излишно; но те са не повече от мебели в музея на общия ни произход.

Национализмът – менте на родолюбието

Така че патриотизмът е нещо много по-важно от човешката слабост да харесваш своето повече от чуждото. То е съзнателно споделена съдба с други хора, равни на теб. От която тънкост прораства и ментето на родолюбието: национализмът. При който свободата и равенството се приплъзват и биват заместени с доминация и превъзходство. Било то над роми, турци, евреи, славяни - все тая... Тогава, за да се чувстваш свободен, трябва да си господар на някого, а за да бъдеш пълноценен - трябва да виждаш някого като по-долен.

Такива работи си говорихме с децата, но забравих да им кажа нещо за нашите български турци. Не е лесно да си турчин в страна, където националният празник се състои в честване на освобождението от турците. От мнозинството се изисква политическа деликатност, каквато впрочем е проявил още Васил Левски.

Но и за друго трябва да се сетим. Когато нашите турци гласуват за ДПС, то не е защото са примитивни, изостанали или жертва на мит. То е точно защото това Движение е инструментът, който ги направи равни на нас и свободни да определят живота си за в бъдеще. Т.е. - направи ги част от нашата нация. Не народност, не етнос. Нация.

Честит Трети март!