Южна Африка: положението на черните

Южна Африка продължава да стои пред една огромна задача: да се сложи окончателно черта на 350 години колониализъм и десетилетията на апартейда. Преди десет години партията Африкански национален конгрес, начело с Нелсън Мандела, спечели първите свободни избори. Това беше началото на едно ново нерасистко общество. Само че преодоляването на тежкото бреме от миналото изисква време, макар специалната Комисия за издирване на истината и за помирение да приключи вече своята работа. Това разбра междувременно и Зубеида Джафер, която работи като политоложка в Кейптаун. През 80-те години чернокожата журналистка разкрила няколко убийства, извършени от полицаи, след което била арестувана и измъчвана: "Поискаха да дам показания на едно слушане за насилието срещу жените. Беше много трудно, защото в моя случай това беше през 1980-85 година. Освен това да се изправиш пред толкова много хора и отново да изживееш пред обществеността миналото - това не беше никак лесно. Но в последна сметка все пак дадох показания. По този начин, поне на интелектуално равнище, аз преодолях миналото." Само че, в хода на показанията си пред Комисията на истината Джафер установява, че болезненото преосмисляне на миналото едва е започнало: "Мислех, че бях забравила вече за кошмара на мъченията. Но всъщност не бях. Бях забравила емоционалната страна на проблема. В резултат на това четири години по-късно се разболях, преживях тежка криза. Впрочем много от нашите хора до ден-днешен продължават да живеят с кошмарите от миналото, с подтиснатите емоции. Това е един от най-големите ни проблеми." Комисията на истината призна за жертви общо 22 хиляди души. Това беше огромна работа - но имаше и критика. Комисията така и не стигна до много хора, живеещи в провинцията и отдалечените села. А в някои случаи, дори при особено тежки престъпления, Комисията даде амнистия. Много от потърпевшите все още очакват обезщетение. Друг сериозен проблем са насилието и безработицата в съвременното южноафриканско общество - особено в регионите Квазулу-Натал и Уестърн Кейп. Причините се знаят: травматични изживявания, бедност, Спин, лепса на образование. Ето какво казва Санки Мтемби-Маханиеле, заместник-генерален секретар на Африканския национален конгрес: "Мисля, трябва да сме наясно, че десет години не са достатъчно дълъг период за преустройството на нашето общество. Поради дългите години на потисничество на нас ни липсва нещо много важно - насъщните професионални умения." Това обяснява и парадокса, че в Южна Африка има едновременно висока безработица и липса на квалифицирани кадри.