1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Южноамерикански съюз

19 ноември 2004

Със своите 380 милиона жители, този съюз ще бъде третата най-голяма общност в света след ЕС и НАФТА. Мястото и времето на основаването са съзнателно избрани.

https://p.dw.com/p/AsQp

На 9 декември преди 180 години в Пампа де Киня, на 37 км от южноперуанския град Аякучо, започва решаващата битка срещу испанските колонизатори.

Символиката е налице, но не е ясно какви компетенции ще има съюзът, с какво съдържание ще бъде изпълнен калъпът. Понякога се казва смътно, че страните-членки щели да се борят против "неравенството, социалната изолация, глада, бедността и несигурността". Не е изключено името на съюза да бъде отново променено; доскоро поне се говореше за "Южноамерикански съединени щати".

При проектирания съюз става дума за сливането на две съществуващи обединения - на страните от "Меркосур" (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) и страните от "Андската общност" (Колумбия, Еквадор и Венецуела), а също Боливия, Перу и Чили, които са асоциирани с Меркосур. Чили, страната, която се води за образец в икономическо отношение, и която играе специална роля в Латинска Америка, участва наистина в новото начинание, но вече заяви известни резерви. По-важно от създаването на една нова институция е преследването на твърди цели и осъществяването на реалистични проекти, полезни за интеграцията - подчерта президентът Рикардо Лагос.

Двигателят на новия съюз е венецуелският президент Хуго Шавес, който се изживява като наследник на Симон Боливар и съвременен обединител на Южна Америка. Подобна интеграционна инициатива бе подхванал преди години мексиканският президент Кардосо, но начинанието му се провали. Меркосур и Андската общност не функционират безпроблемно нито на икономическо, нито на политическо равнище.

Страните-членки на Андската общност са лабилни в политическо отношение. Боливия не само често става арена на социални безредици, но е застрашена и от разпадане, Еквадор и Перу имат отслабени от постоянните кризи правителства, а Колумбия се бори от десетилетия със своя вътрешен кървав конфликт. Президентът Шавес налага своята "революция" на Венесуела, а напълно разпокъсаната опозиция се оказва извън политическата игра - по собствена вина.

От решаващо значение за съдбата на този обхващащ почти цяла Латинска Америка "съюз" ще бъде въпросът, дали по-солидните демокрации ще бъдат в състояние да подпомогнат застрашените страни предимно от района на Андите, или пък политическата нестабилност на Андската общност ще обхване и сравнително укрепналите в демократично отношение страни от Меркосур.