Ясмина Реза и други за мълчанието на Милан Кундера

"Ясмина Реза защитава Кундера" - гласеше преди няколко дни заглавието на първа страница на в. "Льо Монд". Само че статията на известната френска писателка и драматург има малко по-друг нюанс. Реза е по-скоро притеснена от ожесточението, с което медиите се нахвърлиха върху съобщението, че в младостта си големият писател е извършил може би една

подлост в услуга на чехословашката полиция

"Трудно се прощава на човек, когато е голям и прочут", пише тя. "И още по-малко, когато към тези качества се добавя мълчаливостта му. В царството на шума тишината е обидна." Кундера, който отдавна вече живее във Франция, никога не се бил изтъквал като духовно-морална инстанция - твърди Реза, което тя смята за негово предимство. Тя е на мнение, че никой не може да гарантира автентичността на открития наскоро документ, уличаващ писателя.

"Такова нещо не е имало", цитира Реза първото публично изявление на Кундера по случая. Тя била поразена тъкмо от този неуместен израз - "такова нещо". Обвинението хвърляло сянка, петно, съмнение върху литературното творчество на писателя. При това положение обвиненият почти нямал възможност за отговор, не му оставал никакъв изход. Вълнуващи са явно искрените думи на Ясмина Реза, но те не допринасят с нищо за изясняването на случая; това, което тя казва, напомня за обичайните реакции, когато става дума за моралния провал на големи творци.

Морална инстанция

Мартин Симечка, главният редактор на чешкото списание "Респект", което първо изнесе случая, посвещава обширна статия на темата. Той застъпва точно обратната позиция: Кундера се представял като морална инстанция, като човек, излекувал се от утопично-тоталитарното изкушение. А той не би могъл да заеме тази роля, ако беше признал младежкия си грях. "Кундера пропусна тази възможност", пише Симечка, правейки сравнение с Гюнтер Грас, който призна с огромно закъснение, че като младеж е бил във войските на СС. Чешкият журналист, който е сигурен в автентичността на инкриминиращия документ, изказва предположението, че упоритите усилия на Кундера да се скрие като личност зад творчеството си са може би указание за раздвоението между съзнателното изтласкване и подсъзнателното забравяне.