1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

[No title]

31 юли 2006

Ескалация на насилието в Близкия Изток.

https://p.dw.com/p/AsQH
Въздушното нападение срещу селището Кана
Въздушното нападение срещу селището КанаСнимка: picture-alliance/dpa

Колко си приличат кадрите: палестинско семейство загива от гранатен обстрел на плаж в ивицата Газа, наблюдатели на ООН, чиито пост се превръща в гроб, а сега жени и деца погребани под развалините на жилищна сграда в селцето Кана в Южен Ливан. Инцидентът в Кана трябва да бъде разследван, както и другите случаи, които бяха разследвани. И резултатът явно ще бъде пак същият и също толкова незадоволителен. Още отсега в израелските армейски кръгове се говори, че Хизбола е провокирала смъртта на жените и децата, като е изстрелвала ракети срещу израелска територия.

Вярно е и друго. Хизбола, също както и други войнствуващи групировки, не се свени да се крие зад човешки щитове. Означава ли това обаче, че Израел не трябва предприема защитне мерки за цивилното население? Все още е в сила международното право, според което водещите война страни трябва да не допускат цивилни жертви, които мнозина цинично обозначават като колатерални щети. И второ: Израел със своите нападения всъщност иска да осигури защитата на собственото си население и да му гарантира сигурност. Може ли обаче, и има ли правото да стори това, като слепешката атакува цивилни граждани на противника.

От интернационална гледна точка Израел реагира безкрайно твърдо и наказва цялото население на една страна, заради действията на някои радикали. Естествено, международната общност проявява разбиране и не оспорва правото на самоотбрана на Израел. Особено Германия.Но подобно разбиране се накърнява през последните дни от безразборните нападения срещу цивилните граждани и инфраструктурата на Ливан.

Светът все още е безпомощен и ням. Всеки евакуира собствените си граждани и предлага хуманитарна помощ. Но по този начин не се слага край на кръвопролитието. Заговори се дори за международна умиротворителна мисия, но апелите за прекратяване на огъня замират в солидарността на Вашингтон с израелската военна цел. Цел, която обаче не може да бъде постигната с бомбардировачи и изтребители, както многократно показва историята. В борбата с Хизбола Израел явно започва да усеща недостатъците, които носи след себе си подобен асиметричен конфликт. Израел не може и няма да спечели тази война. Никой не може да бъде победител. Всички ще са губещи или вече са такива. Колкото по-рано спре всичко това, толкова по-добре.

Коментира Петер Филип