[No title]

Цифрите са ужасяващи и същевременно брутални. 250 милиона деца м-у 5 и 17 годишна възраст работят с пот на челата. Това е една шеста от всички деца по света на тази възраст. Децата обаче не работят за себе си, а за възрастните селски стопани, търговци, предприемачи, сутеньори. Повечето даца са в истинския смисъл безправни, превърнати в стока.А тези 180 милиона деца, които са принудени да извършват не само тежък физически, но и опасен за живота труд, минават за нискокачествена стока, която лесно се чупи, но е масова и лесно заменяема.

От другата страна на острова на благосъстоянието са децата, вече разглезени и още отсега възпитани с принципите на консумативното общество.Броят на тези от тях, които могат първо да изговорят думите "БМВ" или "Фолксваген", преди да могат да съставят едно сносно изречение нараства скокообразно, но не допринася нищо за доброто им бъдеще.

Объркан свят ще си помислите. Но между тези две крайности съществуват много полутонове, които не позволяват да се произнесе прибързана и окончателна присъда. Защото така както е скроен света, където нарастват разликите между бедност и благосъстояние, където именно в бедните страни населението се увеличава, където се спускат бариерите на световната търговска организация не в полза на мнозинството от човечеството, призивът на международната организация на труда звучи наивно, да не кажем абсурдно.

В бедните страни многото деца са част от стартегията за оцеляване на семейството, което едновременно е жертва и извършител. Жертва на необузданата икономика и извършител в смисъла, че използува децата, дори ги дава под наем или ги продава.

Разбираем е моралният ангажимент на световната организация за труда, но се разминава с целта.

В борбата срещу експлоатацията на детския труд трябва да се подходи съобразно съответните култури, да се разясни семейното планиране, да се засилят усилията за образование. Само по този начин ще се намали търсенето на детския труд и ще се отвори пътя за достоен живот и за милиони деца по света.