[No title]

Стара истина е, че политиците имат къса памет. Само допреди няколко месеца правителствените редици в Москва, Париж и Берлин бяха твърди противници на военната намеса на американците в Ирак. Някои наблюдатели дори говореха за континетален алианс срещу последната останала световна сила. От тези приказки сега няма и помен. Напротив, президентът Ширак не изключва междувременно намеса на НАТО в Ирак. Подобни мисли развива и федералното правителство, макар да не ги изразява така отчетливо, както французите. В крайна сметка и за руския президент Путин е от съществено значение да не обтяга отношенията с Америка. В Кремъл се спекулира с евентуално преизбиране на Джордж Буш на президентския пост. Т.нар. антиамериканска коалиция се изпари във въздуха. Резултатите след бързата военна победа на американско-британските военни поставят нови приоритети. Става все по-ясно, че американците не са господари на положението в Ирак. Атентатите и нападенията срещу окупационните части, чужденци и иракчани не секват.

Не бива да се очакват кой знае какви резултати от разговорите в Москва. Политиците ще обсъдят ситуацията в централна Азия. Въпреки обещаната финансова помощ на Берлинската конференция, ще минат години, докато в Афганистан се установи някаква що годе политическа стабилност. Това което най-вече безпокои Путин е обстановката в съседен Узбекистан, бившата съветска република с 25 милиона жители. При множество атентати през последната седмица там загинаха много хора. Все още не е ясно кой стои зад атентатите: ислямисти чужденци, както обявява правителството в Ташкент, или опозиционери, които по този начин оказват съпротива на авторитарния режим на Ислам Каримов.

Путин и Шрьодер са загрижени от възможното разпространение на ислямисткия бацил от Афганистан върху централноазиатските републики от ОНД, бацил,който може да дестабилизира едновременно много държави.

Путин, както и преди ще настоява пред своите гости от Германия и Франция за още по-силен икономически ангажимент в Русия, тъй като руският президент иска да модернизира народното стопанство и много добре знае, че са му необходими западни финансови средства и ноу-хау.

Експерти изчисляват, че Русия има нужда през следващите две десетилетия от 2.000 милиарда долара за да напредне в техническо и стопанско отношение. Въпреки огромния потенциал от суровини, Москва не е в състояние сама да предложи такава сума.

Шрьодер и Ширак, ако въобще го сторят, само под сурдинка ще споменат за демократичните дефицити при провеждането на президентските избори. Всички знаят, че пропагандният валяк на Кремъл фактически премаза останалите кандидати за най-високия пост. Телевизията и радиото всеки ден припяваха хвалебствената песничка за мъдрия президент Путин. Шрьодер и Ширак по скоро ще обгърнат с мълчание тази тъжна глава в руската история, от която Путин и повечето руски политици явно не се срамуват. Защо да се рови човек, след като така и така резултатът не може да бъде променен.

Нападението е най-добрата отбрана, това се знае и в Москва. Руският президент ще намери остри думи по повод източното разширяване на НАТО и ЕС. В крайна сметка Русия не можа да предотврати това развитие и ще трябва да свикне с новите политически отношения в общия европейски дом. А взаимните упреци ще си останат само на думи.