1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

10-годишнината от геноцида срещу босненски мюсюлмани в Сребреница

11 юли 2005

10 години отминаха, откакто името Сребреница се свързва с най-жестокото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война. Жертва на масовото клане станаха тогава около 8 000 боснески мюсюлмани. Тази година се чевства и 10-годишнината от края на войната в Босна – повод да се направи равносметка на постигнатото от международната общност в региона.

https://p.dw.com/p/AtVg
Снимка: AP

Сребреница е символът на погрешната международна политика в Босна и Херцеговина. 10 години след като сръбската армия нападна защитената от ООН зона без разрешението на сините каски, градът е все още обречен на разпад. Преди едно десетилетие ООН предаде Сребреница. Оттогава международната организация прави неуспешни опити да забули в забрава грешките си. Генералният секретар на ООН Кофи Анан, който по това време беше специален пратеник на ООН в бивша Югославия, няма да присъства дори на възпоменателните церемонии по повод 10-годишнината от геноцида срещу босненските мюсюлмани.

Сребреница е Босна и Херцеговина в умален вид. Мирът през последните десет години е всичко друго, но не и действителен. От самото начало той бе изграден въз основа на етническото разделение на страната, въз основа на геноцид и военни престъпления. Разделението на страната според етническата принадлежност бе военната цел на президента на Република Сръбска Радован Караджич, най-издирвания военопрестъпник. Неговите наследници преследавт до ден днешен тази жестока цел.

След края на войната международната общност направи опит да изгради многоетническа демокрация върху фендамента на националистическа ситема на апартейда. Това бе узаконено в Дейтънското споразумение от 95-та година, което придаде конституционен статут на етническото разделение, а не на равнопоставеността на гражданството.

Муждународната общност и нейният високопоставен представител Педи Ешдаун не възнамеряват да предизвикат с правомощията си фундаментални промени. Те предоставят на местните политици възможността да променят конституцията на страната, напасвайки я на европейските норми. Това обаче не е в интерес на националния политически елит, изградил оспорваната система точно според нуждите си.

Така грешките, направени в миналото, продължават да определят настоящата политическа съдба на Босна и Херцеговина. Ако обаче федерацията държи на европейските си амбиции, тя ще трябва да промени конституцията си, преодолявайки болезненото етническо разделение. Това ще стане възможно само под натиска на онези, които преди десет години спомогнаха за сключването на Дейтънското споразумение.