100 години от разделението на църквата от държавата във Франция

о 100 години, играе и по настоящем основна роля във френското общество, най-вече при интеграцията на имигранти от ислямските държави. По силата на този закон бе въведена и забраната за носене на забрадки във френските училища.

Без съмнение денят 9-ти декември 1905-та година носи тежък удар за могъщата католическа църква във Франция. Папата реагира във Ватикана с неприязън, хиляди вярващи се подготвят за организирана съпротива. Последствията от въвеждането на закона за стриктното разделение на църквата от държавата са значителни: отпада финансовата подкрепа за църковните институции, отменят се часовете по религия в държавните училища, църквата бива прокудена до голяма степен от общественото пространство. До ден днешен работодателите нямат право да се интересуват от религиозната принадлежност на служителите си. Дори държавата не знае колко точно католици, мюсюлмани и протестанти живеят във Франция. Този основен принцип на френската република се сблъсква обаче със собствените си граници, казва професор Хенрик Утерведе от германо-френския интитут в Лудвигсбург.

“Законът от 1905-та година и понятието лаицизъм въобще предявяват определени претенции, а именно неутралното отношение на държавата спрямо религията. Не можем да отречем обаче, че действителността изглежда другояче. Пропастта между претенция и реалност става все по-голяма, това проличава най-вече чрез отношенето към исляма и привържениците му.”

Във Франция живее най-голямото мюсюлманско малцинство в Европа – над 4 милиона души. Стриктното разделение на църквата от държавата е причина за многобройни проблеми, един от които е например спорът около забраната за носене на забрадки в училище. Дискусията се разпалва преди 15 години, когато в градчето Креи две ученички биват изключени от училище заради отказа да свалят забрадките си по време на учебните занятия. Директорът на училището в Креи забранява носенето на забрадки, тъй като възприема училището като неутрална институция. Многобройни директори на училища в цяла Франция последват примера на колегата си от Креи.

След продължили години наред пререкания по този въпрос френският президент Жак Ширак назначава надпартийна експертна група, която се заема с решението на проблема. Аргументирайки решението си със засилване позициите на френската държава спрямо фундаменталистките течения сред мюсюлманите, комисията стига до извода, че училището не е място за показ на религиозни символи. От 2004-та година насам френската държава забранява в държавните училища по силата на закон не само носенето на забрадки, но и украсяването на стаите с големи кръстове например, тоест забраната важи не само за религиозните символи на исляма, но и за тези на християнството и еврейството. Повечето ислямски дружества във Франция възприемат междувременно наложената забрана. Критици се питат обаче, дали новият закон води до желаното обществено сплотяване. Незадоволителната интеграция на младите мюсюлмани във френското общество – основна причина за продължилите седмици наред сблъсъци във френските предградия – се дължи не на вероизповеданието им, казва френската сенаторка Алима Тири.

“Не можем да търсим обяснение за сблъсъците, за яростта във вероизповеданието на тези млади хора. Преди 20 години бихме аргументирали подобно поведение с различията в културата. Това би означавало обаче да пренебрегнем социалните и икономическите предпоставки за недоволството.”