100 години от рождението на Астрид Линдгрен
6 ноември 2007
“Според мен въображението е необходимо. И за щастие все още има хора с въображение.”
Въображението на хората, преди всичко детското въображение окриля Астрид Линдгрен през целия й живот. С истории, които са интригуващи, вълнуващи, тъжни или палави, тя спечелва сърцата на децата в цял свят. Малките й герои от “Децата на Бюлербю”, “Карлсон, който живее на покрива” и преди всичко от “Пипи Дългото чорапче” са нахакани и пълни с енергия – за разлика от послушните герои, които населяват дотогава детската литература.
Пипи Дългото чорапче, анархистичната палавница е най-известното творение на Астрид Линдгрен. Момичето, което е по-силно и от най-силния мъж, живее във вила Вилекула и право, каквото си иска, въодушевява децата по цял свят от 1945 г. насам. В следвоенната Германия, например, тази героиня на Астрид Линдгрен става олицетворение нови, неавторитарни ценности. И то много преди в края на 60-те години старите авторитети да бъдат поставени под въпрос.
Необикновена кариера
Астрид Линдгрен започва да пише още когато е на 19-години, публикува под псевдоним разкази в различни списания. “Пипи Дългото чорапче” е големият й пробив в литературата. Дотогава Линдгрен е секретарка в едно издателство. За кратко време името й става известно в цял свят. И днес “Пипи Дългото чорапче” е между най-продаваните книги в Германия, над 7 милиона екземпляра. А книгите на Линдгрен, разпространени на книжния пазар в света, наброяват според германския й издател Йотингер 145 милиона екземпляра.
Посланието на Астрид Линдгрен, както тя обяснява в благодарственото си слово по повод присъдената й през 1978 г. награда за мир на германските книгоразпространители, гласи: уважение към децата в мирен и защитен свят.
“Свободното и неавторитарно възпитание не означава, че децата биват предоставени на самите себе си. Всички се нуждаем от норми на поведение, и възрастните, и децата, а от примера на техните родители те научават много повече, отколкото благодарение на всевъзможни други методи.”
За мирен и защитен свят
Самата Астрид Линдгрен получава уроци във ведрата атмосфера и под крилото на грижовни родители в родния й град Вимербю. Спомени от собственото й щастливо действо намират отражение в много от нейните книги. Но не само малкият, защитен свят е причина за това, че нейните книги толкова много се харесват. Те засягат и сериозни теми като бедност, насилие, смърт. С деликатния си подход към мрачните страни на живота Астрид Линдгрен съумява да докосне сърцата на малките си читатели, без да ги обременява.
“Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце, те ще решават въпросите на мира и войната и това, в какво общество ще живеят. Дали в общество, в което насилието продължава да нараства или в такова, в което хората живеят заедно в мир и разбирателство.”
Носителка на многобройни отличия
Посланието на Астрид Линдгрен за мир и разбирателство е отличено. Тя получава много награди – с изключение на Нобеловата награда за литература, макар не веднъж името й да е между кандидатите за най-високата литературна награда. Ако Нобеловата награда й беше присъдена, тя щеше да бъде първата детска авторка, носителка на тази награда и несъмнено щеше да я заслужава. През 1999 г. родината си тя е избрана за най-почитаната жена на века. А като защитник на децата и животните Линдгрен успява да постигне нещо и в политиката: благодарение на нейните усилия е въведен закон за защита на животните.
Не на насилието
Година след като през 1978 г. държи във Франкфурт на Майн известното си слово “Никога повече насилие”, в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата. В благодарественото си слово по повод наградата за мир на германските книгоразпространители Астрид Линдгрен разказва за малкото момче, което само трябва да избере пръчката, с която майка му го наказва:
“Момчето тръгнало и дълго време не се върнало. Когато най-после дошло у дома, казало: Не намерих пръчка, но ти имаш един камък, можеш да го хвърлиш срещу мен. Тогава майката заплакала, защото изведнъж видяла всичко с очите на детето си... Поставила камъка на една етажерка в кухнята – да й напомня за обещанието, което си дала в този миг: “Никога повече насилие!”