1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

100 години от рождението на Елиас Канети

7 юли 2005

Стремеж към безсмъртие - черти от портрета на Елиас Канети

https://p.dw.com/p/Auiy
Снимка: AP

Той ненавижда смъртта: “Напълно конкретната и сериозна, призната цел на живота ми е безсмъртието на човека”, пише Елиас Канети в записките си от 1943 г. За писателя и Нобелов лауреат смъртта е не само биологически край на живота. През целия си живот той пише срещу смъртта – в пиеси, есета и афоризми. Роден в семейство на испански евреи на 25 юли 1905 г. в българския град Русе, на шестгодишна възраст той се премества със семейството си в Манчестър. Смъртта го травматизира от ранна възраст. Преждевременната смърт на баща му, опитите на момчето да го замени и да вдъхва кураж на отчаяната си майка, водят до симбиотична връзка с нея. Последната слага траен отпечатък върху живота на Канети. Автобиографичната му трилогия завършва със смъртта на майка му през 1937 г. С тримата си сина майката се премества през 1913 г. във Виена, където Канети изучава в училище немския език, превърнал се под натиска на майката буквално в матерен език за него – езикът, на който по-късно създава книгите си. След пребиваване в Цюрих и Франкфурт на Майн, където взема матура и придобива първото си впечатление за силата на масите по време на една политическа демонстрация, той се връща във Виена, за да следва тук химия.

Още като студент Канети изпитва силното влияние на на виенския сатирик Карл Краус. В неговия кръг се запознава с бъдещата си жена Веза Таубнер-Калдерон и пак под влияние на този кръг започва да пише. Най-важното му произведение “Маси и власт” излиза обаче едва през 1960 г. и слага началото на писателската му слава. В “Маси и власт” Канатеи анализира отношението между човека и обществото в етнографско-психологически аспект. Канети не успява да създаде планираната си серия от романи за човешкото безумие, но в началото на 30-те години завършва романа “Заслеплението”. В него се разказва историята на един синелог и маниакален книгоман, напълно непригоден да се ориентира в реалния свят и психически съсипан от сблъсъка си с него. Опасност, която застрашава, впрочем, и ерудирания, знаещ и латентно параноиден автор. Неуспехът на романа, финансовите трудности и нацисткият режим тласкат Канети почти на ръба на лудостта. “Трябва да се пазиш. Трябва да се жертваш. Как да запазиш равновесие”, пита се той. Преди избухването на войната Канети емигрира в Париж и после в Лондон, където живее едновременно с жена си, ученичката си Фридл Бенедикт и художничката Мари-Луизе фон Мотесицки. Неконвенционалните идеи на Канети за брака предизвикват скандал на премиерата на първата му пиеса “Сватба” през 1965 г.

В Лондон той започва да работи над афористичните си “Записки”, които продължава да пише до смъртта си през 1994 г. “Записките му за Мари-Луизе” са публикувани наскоро от издателство “Карл Ханзер”, след като издателят на Канети Кристиан Вахингер открива ръкописа в Хемпщедт. Кореспонденцията между Канети и художничката също се подготвя за издаване, казва Вагингер. Издадени ще бъдат също така писмата на Канети и по-малкия му брат Георг. Вахингер е открил ръкописите в един полуизгнил куфар в Париж. Подобни находки са толкова по-ценни, тъй като голяма част от наследството на писателя, съхранявано в централната библиотека в Цюрих, не може да бъде издавано до 2024 г. След смъртта на Канети е издаден четвъртия том от автобиографията му, от който става ясно, че писателят не е бил особено толерантен към колегите си. Биографията на Канети от Свен Ханушек потвърждава, че поради завистта, отмъстителността и мизентропизма си писателят едва ли е бил особено приятен за съвременниците си. Ханушек пише обаче и за това как след пробива на “Маси и власт” и след смъртта на жена му Веза през 1963 г. Канети постепенно оеснафява. Както късен е успехът на книгите му и присъждането на Нобеловата награда за 1981 г., така късна е и женитбата му с швейцарската реставраторка Хера Бушор през 1971 г. На 66 годишна възраст Канети става баща, ражда му се дъщеря. Но семейното му щастие не трае дълго. През 1988 г. Хера Бишор умира. Шест години по-късно умира и писателят. Той е погребан в Цюрих, до Джеймс Джойс.