19 години по-късно ...

Вчера, точно на десети ноември в случайна среща с българин-пенсионер, живеещ от почти 40 години в Берлин, чух познатата реплика: "Преди 19 години ни завладяха". Странното бе, че тези думи, изговаряни обикновено от източногерманци, дойдоха от устата на българин, който явно се беше идентифицирал с гражданите на една вече несъществуваща държава. А може би ще е по-точно, ако кажем - с онези, които загубиха от заличаването на тази държава на девети срещу десети ноември 1989-та година. И така:

Кой какво загуби 19 години по-късно

приемайки свободата на демокрацията? Ще започна с малко уточнение: този бивш източногермански пенсионер живее в един от най-предпочитаните в момента берлински квартали: чисти, лъскави и спретнати. Новата дограма, лъскавата фасада, както и имиджът си имат цена: по-високи наеми, което накара мнозина от някогашните източногерманци да се преместят в други, по-евтини, но по принцип не по-малко изрядни жилища.

Градският транспорт се движи като по часовник, цените в магазините са сравнително устойчиви и поне имаш избор между по-евтино и по-скъпо. Здравеопазването гарантира добре оборудвани болници и внимателни лекари, които не гледат в ръцете ти, за да закръглят нищожната си заплата. В обществото, в което живее този бивш български източногерманец, понятия като "социална справедливост", "закон" и "държавна институция" не са изпразнени от съдържание, а ценностната ти система за добро или зло все още не е преобърната с главата надолу. Опитах се да си представя,

как би изглеждал този пенсионер в България

Той обитава собствен, но разпадащ се двустаен апартамент в мръсен панелен блок, в който все някой от съседите не си плаща я ток, я парно и по този повод, всички остават я на тъмно, я на студено.

Асансьорът е редовно за поправка и добре че пазарските мрежи не са така пълни, та не е трудно да ги мъкне със старите си крака няколко етажа нагоре. В автобуса, който едвам е успял да хване, пак е имало блъсканица. Срещата с няколкото угрижени "набори" се е въртяла около прескъпите лекарства и проблемното здравеопазване, което нито едно правителство не можа да излекува.

Бистрейки политиката на улицата, покрай пенсионера са преминали тежки джипове и БМВ-та, карани от тлъсти вратове, чиито години, но и образование са поне на една четвърт от неговите. По челните страници на вестниците, ако може да си ги позволи, му разказват за видния престъпник със завидно малка присъда и много пари, а безбройните радио- и телевизионни канали предъвкват

поредните омерзителни реплики

между премиера, потомък на Тодор-Живковски съратник и евентуалния бъдещ премиер, Тодор-Живковски бодигард.

Датата е 10-ти ноември - същото е и на 11-ти, 12-ти,13-ти... 19 години по-късно... България е в НАТО и ЕС, хората й имат право на избор и често избират да я напуснат. Само че за разлика от източногерманеца с гедерейско съзнание, те имат поне къде да се върнат, за да се чувстват у дома си.