20 години от смъртта на Йозеф Бойс

За Йозеф Бойс езикът е нещо повече от познатата от детството напевност на наречието, което се говори в родния му край. Езикът е първата скулптура, казва познавачът на Бойс Кристоф Шрайер, който е подбрал за изложбата над 300 произведения на художника. Между тях са и няколко графични поредици, както и знаменитата “Шейна” – изкуството не като фетиш, а като жива материя. Т.н. “мултипълс” внасят нова идея, идеята да внедрят изкуството в обществото, да го стоплят, да го спасят от студа. Те онагледяват нематериалното, енергетичния поток, комуникативните импулси, както например в “Капри – батерия”: жълта електрическа крушка, поставена вместо във фасунка, в лимон.

Йозеф Бойс – един от най-значимите германски художници на модерната епоха, скулптор, график, оспорван антропософ. Роден е на 12 май през 1921 г. в семейството на търговец. По време на Втората световна война като пилот на боен самолет е тежко ранен в Крим; местни жители спасяват ранения Бойс, натриват тялото му с лой и го увиват в кечета. Това преживяване слага траен отпечатък върху изкуството му; лойта и филцът, наред с восъка и медта са основните материали, с които работи. Филцовата шапка е нещо като непогрешимата му емблема, зад нея се крие експериментаторът, необикновеният и необикновено изобретателен дух. Между 1946 и 1952 г. Бойс следва в художествената академия в Дюселдорф, от 1961 до 1972 г. преподава като професор в нея. С традиционализма се разделя още в началото на творческата си кариера. През 60-те години на 20 век скандализира с небичайните си хепънинги и култово-литургийни солови акции. В рамките на концепцията си за “разширено понятие за изкуство” по-късно се насочва към т.н. “социална пластика”, при която процесът на креативното мислене и политическото действие са по-важни от създаването на художествения обект. “Всеки човек е художник” гласи девизът на Бойс, според когото обществото и демокрацията също могат да се разглеждат като художествено произведение, за чийто успех са необходими духовност, откровеност, творчество и въображение. Мисленето на Бойс е повлияно отчасти от антропософските идеи на Рудолф Щайнер. През 1982 г., на седмата Документа Бойс се представя с акцията “7000 дъба” – всеки, който премести по един от струпаните 7000 базалтови блока и направи дарение от 500 дойче марк, срещу преместения блок получава правото да засади на друго място дъбово дърво. Бойс не доживява края на сензационната акция; той умира на 23 януари 1986 г., три месеца преди 65-ия си рожден ден. През 1987 г., на Документа 8 синът му, Венцел Бойс засажда последния дъб.