1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

20 години след Чернобил

26 април 2006

Злополуката с атомния реактор в Чернобил засегна и Германия. След първоначалната паника дейността си засилиха групи за защита на околната среда. Това доведе до назначаването на първия германски министър на екологията. Йенс Турау припомня събитията.

https://p.dw.com/p/Atkm
Чернобил - северната стена на саркофага, който трябва да държи духа в бутилката.
Чернобил - северната стена на саркофага, който трябва да държи духа в бутилката.Снимка: GRS

Германците със закъснение схванаха цялата драматика на съобщенията, достигащи Запада през април 1986 година. Настъпило беше непредставимото, станало беше това за което от години предупреждаваха множество движения и организации за защита на природата. Противопоставянето на атомната енергия имаше главния принос за възхода на партията на Зелените, която за пръв път влезе в Бундестага през 1986 година. Дълго преди този момент много германци бяха скептично настроени спрямо атомната енергия, но след Чернобил скептицизмът обхвана широки слоеве от населението. Йорг Елерс, говорител на групата World Wide Fund for Nature казва:

“Мисля, че катастрофата в Чернобил нанесе още по-голям ущърб на идеята за използване на атомна енергия в Германия. През 70-е години имаше планове за изграждане на повече от 100 реактора. Така цялата република щеше да бъде покрита с реактори, но в крайна сметка в действие влязоха 20. А сега от няколко години наблюдаваме един бавен отказ от употребата на атомна енергия.”

Тогава, през 1986 година, катастрофата първоначално предизвика паническа реакция. Селяни, чиито марули повече никой не искаше да яде, веднага получиха помощи от правителството. Канцлерът Хелмут Кол изненада обществеността, като още през юни правителството създаде министерство на околната среда с министър Валтер Валман. До този момент за екологичната защита отговаряше министерството на вътрешните работи. Управляващата коалиция от християндемократи и либерали обаче продължи да настоява на употребата на атомна енергия.

Разговорите между правителството и проишлеността за по-нататъшното развитие на атомната енергия през следващите години протичаха паралелно с оживените демонстрации в германското градче Горлебен. Там правителството направи пробни сондажи за създаването на бункери за радиоактивни отпадъци. През 1998 година на власт дойдоха социалдемократите и зелените. Три години по-късно правителството взе решение, което важи и досега, че до 2020 година трябва да бъдат спрени всички германски атомни електроцентрали. Междувременно в Германия управлява голяма коалиция на двете християнски партии и социалдемократите, и атомните електроценрали се надяват на нов подем, защото те не отделят вредни газове и така могат да помогнат за предотвратяване на световна климатична катастрофа.

И така – засега изглежда вероятно удължаване на сроковете на експлоатация на съществуващите атомни електроцентрали. Само че в Германия 20 години след Чернобил не се планира изграждането на нова атомна електростанция. Такова решение политически няма да може да се наложи.