20 юли и атентатът срещу Хитлер

Съобщение по радиото:

“Днес бе извършено покушение срещу фюрера. Освен леки обгаряния, фюрерът е невредим. Той незабавно възобнови работата си, приемайки на дълъг разговор своя гост Мусолини.”

Когато чуват тази новина германците не могат да бъдат сигурни кое е вярното в нея и дали Хитлер наистина е оцелял при експлозията на бомбата, поставена под заседателната маса от офицера Граф фон Щауфенберг. На другия ден обаче, 21 юли 1944, съмненията им се разсейват:

“Една малка клика амбициозни, безскрупулни и същевременно неразумни, престъпни и глупави офицери е подготвяла комплот за отстраняването ми, а по този начин и за обезглавяването на армейското ръководство.”

Хитлер се заканва, че съзаклятниците ще бъдат безмилостно преследвани. По това време обаче Граф фон Щауфенберг и трима от другарите му са вече екзекутирани.

Малцина в нацистка Германия се осмеляват да окажат съпротива. Сред тях е бил и съвсем младият по онова време офицер Евалд-Хайнрих фон Клайст. Като един от малцината оцелели от групата на Щауфенберг, през 1994 той изложи в едно интервю мотивите за участието си в неуспешния атентат:

“Измъчвах се ужасно, че тези престъпления се вършат в името на германския народ. Имаше и една друга причина, която беше извънредно важна за мен: бях убеден, че ако се направи опит, това може би ще спаси живота на безброй много хора. И че Германия няма да бъде съсипана.”

Нацистката пропаганда представя атентата от 20 юли 1944 като акт на отчаяние от страна на малцина. В действителност Хитлер и неговите фанатични последователи са сериозни загрижени за бойния морал на армията и лоялността на офицерския корпус. През последвалите седмици и месеци са арестувани около 1000 мъже и жени, които режимът обвинява в съучастие в плановете за преврат. Около 200 от тях са осъдени на смърт от председателя на така наречения народен съд Роланд Фрайслер:

“В името на народа: Карл Гьорделер, Вилхелм Лойшнер, Йозеф Вирмер и Улрих фон Хасел са проядени от амбиция, безчестни, подли предатели, участници заедно с група клетвопрестъпни офицери в съзаклятието за убийството на нашия фюрер. Те ще бъдат наказани със смърт. Имуществото им се конфискува от райха.”

През годините след края на войната имаше много спорове около мотивите на съзаклятниците, например за плановете им в случай на успех на атентата срещу Хитлер. Но дори и критиците им не се съмняват в честните им намерения да отърват Германия от тиранията.