2,5 милиона деца в Германия живеят в бедност

“Преди много обичах да ходя на плуване, но сега вече не мога, защото нямаме пари”, казва едно дете, а приятелчето му допълва:

“С 20 евро на седмица можем да се изхранваме. Това е много по-важно отколкото да ходя на тренировки по волейбол, които са прекалено скъпи за моето семейство.”

Родителите на тези деца не са в състояние да заплатят месечната такса в спортния център, не могат да си позволят да изпратят децата си на екскурзия или летен лагер със съучениците им, нямат дори пари за подарък, когато децата им са поканени на рожден ден. Единственият панталон на детето се пере всеки ден и се суши през нощта на парното, на обяд се сервират суху спагети вместо месо с картофи и салата например. Това е ежедневието на близо два милиона и половина деца в Германия, най-вече деца на безработни родители. 207 евро месечно се полагат на всяко едно дете, в случай че родителите му получават социална помощ. Германският канцлер Ангела Меркел е на мнение, че тази сума е напълно достатъчна.

“Германия е страна, в която екзистенцминимума за деца е точно фиксиран. За деца под 13-годишна възраст сме предвидили 207 евро месечно. За родителите е със сигурност трудно да обяснят на децата си, защо за тях няма маркови дрехи например, същевременно обаче с тези средства гарантираме, че децата не живеят под екзистенцминимума за Германия.”

Естевствено само в случай, че децата действително получават полагащите им се месечно пари. Никой не контролира за какво родителите харчат месечните детски. Хайнц Хилгерс, председател на германския съюз за защита на децата, е на мнение, че откакто държавата премахна специфичните надбавки към социалните помощи, ситуацията се усложнява все повече.

“Трябва да се замислим върху въпроса, дали бе правилно да увеличим социалните помощи с 15 евро месечно, но за сметка на това да премахнем специфичните надбавки като например облекло или учебни пособия за децата. Мисля, че трябва да се върнем към старата система. Само така можем да гарантираме, че децата действително получават това, от което се нуждаят, най-вече в ппроблематичните семейства.”

Проблематични са семействата, в които родителите след дълги години на безработица стават безразлични към съдбата на децата си. Хайде Зимонис, председател на УНИЦЕФ в Германия, изисква засилване на държавния контрол в полза на децата.

“Мисля, че трябва да престанем да издигаме аргумента, че по този начин държавата се намесва в личния живот на гражданите си. Тук не става дума за контрол на бедните, а по-скоро за помощ, за която се надяваме, че един ден няма да е вече необходима.”

Хайнц Хилгерс, председател на германския съюз за защита на децата, подкрепя тази идея, посредством която според него би могло да се гарантира и здравната превенция.

“Разполагаме със статистика, която посочва, че само 40 процента от децата на бедни родители ходят на редовните медицински прегледи. Същото важи и за ваксинирането. Пледираме за държавен контрол в това отношение.”

Роман Херцог, бивш федерален президент, предлага дори гарантиране правата на децата по конституционен път.

“Конституцията гарантира правата на семейството, към което принадлежат и децата. Има обаче случаи, при които трябва да се защитават правата на децата в рамките на семействата им. Иска ми се това да е точно формулирано в конституцията ни.”

Борбата срещу детската бедност е всъщност задача на цялото общество. Няма държава, която може да си позволи да осуети добрия старт в живота на бъдещето си - младите хора.