26 юни, Международен ден в подкрепа на жертвите на изтезанията

Едно явление, което цивилизацията и прогресът би трябвало всъщност да са преодолели, отново се появява в актуалната дискусия. Това се отнася и за Германия. Дискусията затръгна преди две години когато заместник-шефът на полицията във Франкфурт заплаши похитителя на едно дете с причиняването на болки, ако не издаде мястото където е укрил своята жертва. Наскоро пък Михаел Волфсон, историк в Академията на Бундесвера в Мюнхен, заяви по телевизията, че изтезанията и заплахата с изтезания можели да бъдат легитимно средство в борбата срещу тероризма. На първа страница реномираният вестник ФАЦ се ангажира за вдигане на забраната върху изтезанията. За същото от години насам се бори и хайделбергският юрист Винфрид Бругер; последният обаче е изолиран случай сред правистите. Ето мнението на прависта Хелмут Шулце-Филиц, който преподава във Вюрцбургския университет:

"Нашата конституция различава два вида основни права - човешкото достойнство и всички останали основни права. Основните права могат да бъдат ограничени от законодателя и от правата на другите. Господстващото становище досега беше, че човешкото достойнство е единственото основно право, което не може да бъде ограничено от законодателя. Всяко нарушение на човешкото достойнство само по себе си е противоправно и не може да се оправдае с нищо."

Член 1 на германската конституция гласи: "Достойнството на човека е ненакърнимо." Това означава, че убийци, бомбаджии и терористи подлежат на наказание от закона, но без принизяване на достойнството им и прекършване на човешката им воля. Сега някои се опитват да разклатят именно ненакърнимостта на чл. 1. Правистът Матиас Хердеген например се опитва да даде ново определение на човешкото право, като диференцира между едно ненакърнимо ядро и периферия с по-слаба защита. Това би позволило прибягването до изтезание, ако по този начин може да се предотврати някакъв бомбен атентат или спасено отвлечено дете. Ето мнението на Шулце-Филиц:

"Дискусията за изтезанията се свежда обикновено до бомбените сценарии. Предполага се, че сведенията получени от изтезавания могат да бъдат решението на проблема. Това обаче по правило не е така. От решаващо значение за мен е другият аргумент: допусне ли се изтезание на едно място, няма гаранция, че тази практика ще може да бъде ограничена. Когато размишляваме по този въпрос трябва да отчитаме и безбройните случаи в бъдещето. Така че всяка първа стъпка към размекване на табуто върху изтезанията е стъпка в нирваната на безправието."

*