40 години от установяването на дипломатически контакти между ФРГ и Израел

В политическо отношение Германия междувременно се е превърнала в най-важния съюзник на Израел в Европа . Икономически тя е вторият по големина партньор на Израел след САЩ. Встрани от политическите и официални контакти също вече има мрежа от лични и културни връзки.

През 1973 година тогавашният федерален канцлер Вили Бранд заявява пред Европейския парламент следното:

Бранд:

“Що се отнася специално до германо-израелските отношения, то всеки ще разбере, ако и тук повторя, че те носят специален характер. Тази характеристика остава непроменена. За нас не може да има неутралност на сърцето и на съвестта.”

По онова време дипломатичските отношения между двете страни съществуват от вече 8 години, но продължават да носят по-особен характер и да заемат по-особено място в рамките на германската външна политика. През 1960 година се стига до историческата за онова време среща между основателя на израелската държава Давид Бен Гурион и тогавашния канцлер на Германия Конрад Аденаеир в Ню Йорския хотел Валдорф Астория. Преди това - през 1952 година – двете страни са подписали споразумение за обезщетения, а тайни контакти между двете страни – включително и военни – съществуват от още по-рано : Германия доставя на Израел например оръжие. В началото Аденауер е заинтересован да разшири контактите с Израел и да се разменят посланници, но Ерусалим отхвърля предложението: само 20 години след Аушвиц за мнозина израелци установяването на дипломатически отношения изглежда направо невъзможно. В Кьолн се утвърждава обаче търговската мисия – нещо като заместител на посолство, която закупува с парите от обезщетенията стоки в Германия, нужни на младата израелска държава. Фактът, че сред тези стоки е имало и оръжия, стана известно едва в началото на 60-те години, което довежда и до влошаване на отношенията на Бон с арабските държави. И действително : Египетският президент Насър кани ръководителят на ГДР Валтер Улбрихт през 1965 година в Кайро, на което Бон реагира с това, че федералният канцлер Ерхард предлага на Израел установяването на дипломатически отношения и то независимо от факта, че Насър е предупреждил, че подобен акт може да доведе до признаването на ГДР.

ГДР не получава междунодно признание, но затова пък повечето арабски държави преустановяват дипломатическите си отношения с Бон, когато на 12 май 1965 година официално е оповестено установяването на дипломатически контакти между Федералната Република и Израел. Първият израелски посланик в Германия Ашер Бен Натан заявява:

Бен Натан:

“Младежта не е отговорна за действията на бащите. Младежта обаче би трябвало да знае, какво е станало. Младежта на двете страни трябва да се опита да изгради по-добро съвместно бъдеще”

С течение на годините Германия се развива като надежден партньор и приятел на Израел в Европа – въпреки някои временни недоволства от изявления на политици и независимо от факта, че германската политика далеч не винаги е подкрепяла безкритично различните израелски правителства. Въпреки това Германия никога не поема активна роля в усилията за мир в Близкия Изток. Или поне не до момента, когато в споразумението от Осло палестинци и израелци и сами не показаха, че имат готовност за сключване на мирно споразумение. От този момент германската политика в БИ стана по-активна и се опитва да помага, без обаче да изменя на позициите си и да забравя миналото. Както каза бившият федерален канцлер Хелмут Кол:

Кол

“Нямаме намерение да погребваме или да забравяме историята. Подобно нещо не желае никой. Това би било твърде лошо. Но ние действаме според правилото: Народ, който не познава историята си, не може да осъзнае настоящето - и тук аз добявам - не може да създава и бъдещето си”.