1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

60 години от конференцията в Ялта

3 февруари 2005

Преди 60 години в съветския курорт Ялта на полуостров Крим започва срещата на "Великата тройка" от Антихитлеровата коалиция. Британският премиер Чърчил, американския президент Рузвелт и съветския държавен глава Сталин постигат споразумение около следвоенната подялба на Европа

https://p.dw.com/p/AtYX
Снимка: AP

В така наречената "Бяла зала" на двореца Ливадия ежедневно заседават Чърчил, Рузвелт и Сталин и обсъждат важни въпроси като бъдещите граници на Полша, съставянето на нови правителства, както и създаването на Обединените нации. Това е една от трите големи конференции, които определят следвоенния ред в Европа и света, в резултат на което възниква и "студената война". Историтък Йост Дюлфер от Университета в Кьолн казва:

Дюлфер:

"В Ялта все още съществуват шансове за създаване на нови мирно устройство на Европа след Втората световна война. В Ялта се приема декларация за освободена Европа и се дискутират редица въпоси, които обaче получават само половинчато решение. След това обаче се задейства силата на фактическото положение на нещата: руснаците се намират на река Одер, американците в областта Айфел в Западна Гермния и то без да са преговаряли за определянето на следвоенните граници. Времето се оказва в недостиг."

В началото започват преговори по някои по-ясни въпроси: постигнато е например споразумение, в ООН да има Съвет за сигурност, в който върху решенията да може да се налага вето. Проблемът с Германия бива дискутиран съвсем на бързо : съюзниците се споразумяват по "безусловната капитулация на Германия" и разделянето на страната на четири окупационни зони. Детайлите е трябвало да бъдат изработени от отделна комисия на други преговори. По настояване на Съветския Съюз се приема единствено решението, в Германия да бъдат прекратени индустриални производства и страната да бъде задължена да изплаща репарации.

Най-големите проблеми и недоверие между съюзниците си проличават по въпроса за Полша. Чърчил и Рузвелт настояват за демократично легитимирано правителство в Полша и свободни избори. Така двамата смятат, че могат да ограничат влиянието на Съв. Съюз. Армиите на Сталин се намират по оновоа време в множество от страните на региона - от Балтийско море до Балканите. Историкът Дюлфер казва:

Дюлфер:

Полският въпрос е бил големият спорен момент в Ялта. Желанието е да бъде създадено демократично правителство. Сталин обаче заявява: Моето полско правителство - комитетът в Люблин - е демократичен. Британците заявяват на свой ред, че в Лондон съществува полско правителство в изгнание, което същ е демократично. Тва - впрочем - също не отговаря изцяло на истината. В крайна сметка се постига решение, фаворизираното от Съветския Съюз правителство да бъде разширено с още няколко допълнителни членове. Създаденото през юни 1945 година полско правителство в крайна сметка е доминирано от поляци, които са верни на руското ръководство.

В Ялта Сталин настоява за преместване на руската западна граница. Западните съюзници приемат така наречената Линия Кързън - преминаваща западно от Брест и Лвов. В крайна сметка те имат нужда от Съветския Съюз за целите на войната в Азия - по-конкретно срещу Япония. Бъдещата източна Граница на Германия Сталин искал да тегли по линията Одер- Ниса и успява да се наложи по този пункт. Затова на американския президент Рузвелт след това му се налага да се оправдава пред конгреса:

Рузвелт:

"Решението за полските граници - е признавам това - компомисно. Аз не бях съгласен със всичко, но в крайна сметка ние не отидохме нито толкова далеч, колкото искаше Великобритания, нито пък дотам, докъдето искаше Русия, или или САЩ. Това беше компромис".

Последиците от този компромис стават очевидни само няколко седмици по-късно. Сталин си подсигурява трайно влияние в централна и източна Европа, назначава в отделните страни правителства, верни на Съв. Съюз, а критици на новата власт изчезват безследно. Разделението на Европа и на света на Изток и Запад - остава циментирано в продължение на близо 50 години. Че това разделение е пряко последствие от решенията в Ялта признава и Уинстън Чърчил през 1946 година:

Чърчил:

От Щечин на Балтийско море до Триест на Адриатическото крайбрежие над целия континент се спусна желязна завеса. Зад тази линия се намират столиците на всички държави в централна и източна Европа - Варшава, Берлин, Прага, Виена, Белград, Будапеща, Букурещ и София. Всички тези градове и народи се намират в съветската сфера на влияние. Решението, прието в Ялта беше много изгодно за Русия. Но то беше взето в момент, когато още не беше ясно, дали войната няма да продължи иш цялата 1945 година и когато очаквахме, че войната с Япония ще отнеме още поне 18 месеца след края на германския фронт."