1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

60 години от старта на плана Маршал

3 април 2008

На 3 април 1948 година президентът на САЩ Хари Труман обяви старта на Плана Маршал, с чиято помощ бяха преодолени отрицателните последствия от Втората световна война в Западна Европа.

https://p.dw.com/p/DZld
"Бащата" на плана МаршалСнимка: AP

Дори 60 години по-късно европейците с благодарност си спомнят за този проект, който им помогна бързо да се справят с глада, разрушенията и отчаянието.

Всъщност, планът Маршал се ражда на 5 юни 1947, когато държавният секретар на САЩ Джордж Маршал в реч пред Харвардския университет съобщава:

„Логично е, че САЩ ще направят всичко, което зависи от тях, за да допринесат за оздравяване на световната икономика. Нашата политика не е насочена нито срещу определени страни, нито срещу политически доктрини, а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса.”

Тъкмо тези размишления на Джордж Маршал са в основата на едноименния план. Финансова помощ за разрушените от Втората световна война страни,

масивни доставки на храни и

възстановяване на демократичните структури – това беше тъканта на плана Маршал, който изрично изключваше всякакви действия на мъст. Правителството на САЩ целеше да умиротвори Европа и постави това като изрично условия за масираната помощна акция: европейците трябваше да загърбят враждите си и заедно да поемат по нов път.

„Преди правителството на САЩ да продължи усилията си за подобряване на ситуацията в европейския свят, самите европейски държави трябва да се споразумеят какво им е най-необходимо и да подпомогнат нашите мерки.”

Между 1948 и 1952 година 16 европейски държави получиха кредити, стоки и услуги на тогавашна стойност

Dollar und Euro
Днешното силно евро също отчасти е "дете" на Плана МаршалСнимка: AP

14 милиарда долара.

Близо милиард и половина от тези пари се насочиха към основаната през 1949 година ФРГ. Благодарение на тази финансова подкрепа се случи невероятното: милиони европейци запретнаха ръкави, възстановиха градовете и фабриките си, а само след няколко години селскостопанската продукция вече надмина предвоенните равнища. В дъното на всичко беше една уникална разплащателна система. Европейците купуваха от САЩ стоки и услуги, заплащайки със собствените си все още нестабилни валути, но правителството във Вашингтон трансферираше към американските доставчици не марки или франкове, а твърди щатски долари. С други думи, планът Маршал постигна три много важни ефекта: сплоти европейците, укрепи валутите им и не на последно място – възпря

съветско-социалистическите апетити,

насочени към западните демокрации. Първият канцлер на ФРГ Конрад Аденауер каза:

„В рамките на този план, а и извън него, САЩ толкова много допринесоха за икономическото оздравяване на Западна Европа и особено на Германия, че в този час бих искал да им поднеса най-сърдечната благодарност на германския народ.”

От днешна гледна точка няма друга стратегия в политическата история на новото време, която да е оставила такъв траен и положителен отпечатък върху цял регион. Впрочем, планът Маршал първоначално предвижда същите помощи и за източноевропейците, но СССР блокира тези намерения.