60 години от създаването на ЦРУ

”Моят мандат ще влезе един ден в историята като времето, в което започна Студената война” – казва през 1953-та година президентът Хари Труман, който се спира и на първите стъпки, предназначени за спечелването на войната:

“Ще бъде казано и, че през тези осем години сме следвали курс, насочен към победа.”

Като един от най-важните инструменти в този план е ЦРУ. Създадено на 26 юли 1947-ма година с идеята да изпълнява две задачи едновременно.

“Едното намерение беше да се избегне втори Пърл Харбър. А второто – да се води борба срещу абсолютно коварната заплаха от страна на Съветския съюз” – думи на Дейвид Макмайкъл, който през 80-те години работи за тайните служби, а днес е сред най-острите им критици. Точно както и нюйоркският журналисти Тим Вайнър, който току-що издаде и книга за ЦРУ:

ЦРУ бе една нова организация. Която не знаеше какво прави и трябваше да се учи от грешките си. Каквито имаше предостатъчно през първите 15 години.

Например – погрешната преценка за това откога Русия разполага с атомна бомба:

Още през 1948-ма година тогавашният шеф на ЦРУ уверява президента, че Русия няма да има свое ядрено оръжие най-малкото още десет години. А първите изпитания се извършват още през 1949-та година.

Година по-късно следва нов провал.

“През юни 1950-та избухва корейската война – без каквото и да било предупреждение.”

Най-сериозните пропуски на ЦРУ, обаче, се открояват при опитите за така наречените “операции под прикритие”, насочени към събарянето на чуждестранни правителства. Най-известният от тях – провалената инвазия в Куба в Залива на свинете. Тим Вайнър:

“По някакъв начин планиращият операцията Ричард Бизъл успява да убеди себе си и президента, че 1 500 бежанци от Куба ще могат да победят 60 хилядната армия на Фидел Кастро и да превземат Хавана – тръгвайки отникъде.”

Преди няколко седмици ЦРУ публикува стотици страници документи, свързани с провала от онова време. Като например така наречените семейни тайни за пропадналите планове за атентат срещу Фидел Кастро, незаконните подслушвания вътре в страната, тайните разпити на арестанти в чужбина. Джеймс Банфорд, който е автор на много книги за американските тайни служби, прави следният коментар:

Пълна ирония – през 70-те години историите звучат ужасяващо, всички са потресени. А днес всичко изглежда толкова незначително при сравнение с това, което днес се случва.

Благодарение на последния скандал около катастрофалната заблуда за оръжията за масово унищожение в Ирак, за тайните затвори в Източна Европа и обвиненията в извършване на издевателства, ЦРУ отново е там, където най-малкото биха искали да се намират тайните служби – в челните заглавия на вестниците. Все пак не съвсем по своя вина, както отбелязва Тим Вайнър:

От фиаското в Залива на свинете насам ЦРУ е под контрола на президента. Това е всъщност тайната армия на президента и принадлежи на Белия дом. И президентите са тези, които имат погрешните разбирания и злоупотребяват с ЦРУ.