Eвропейските транспортни мрежи и политиката на ЕС

В рамките на новата добросъседска политика на разширения ЕС Брюкселската комисия възнамерява целенасочено да форсира строежа на няколко транспортни оси. За целта евросъюзът назначи няколко специални координатори, сред които и бивши евро-комисари като Лойола де Паласио и Карл ван Мийрт. Те отговарят за продължаването на съществуващите оси и за изграждането на нови пътни артерии. Чрез политиката на добросъседство разширеният ЕС се стреми към поддържането на добрите отношения с държавите по външните граници на общността.

Хервиг Новак от секретариата на Паневропейския коридор номер 4, свързващ Западна с Югоизточна Европа, е скептично настроен по отношение на това развитие. Той се опасява, че досегашната инфраструктурна политика на ЕС ще бъде продължена само отчасти вследствие на “политиката на коридорите”:

“Смятам такава смяна на парадигмите за твърде лекомислена, защото в коридорите изтичат много средства – национални средства, средства на ЕС, средства от Световната банка. Би трябвало да се изчака докато те бъдат изградени, а не сега да се създават нови задачи за нови транспортни коридори.”

Или на прав текст: специалните координатори възнамеряват да изместят съществуващия коридор № 4 по нова югоизточна ос, която обаче тогава няма да минава през всички региони или страни, които до сега са били част от планираното. Новата ос преминава от Будапеща през Белград и Ниш до София, а след това се разделя към Гърция, респективно към Турция. По този начин Западна и Южна Румъния както и Северна България остават изолирани.

Целесъобразно ли е при дадените обстоятелства засегнатите страни да предприемат политически мерки?

“Смятам, че Румъния и България би следвало да бъдат подтикнати да се обърнат много критично към тази тематика, защото тя е от екзистенциално значение. Те би трябвало да се възпротивят срещу изместването на коридор № 4 от техните страни, защото тогава вече няма да имат връзка с Централна Европа”

- гласи мнението на Хервиг Новак.

Общата стойност на разходите за 30-те крупни европейски пътни проекта, които трябва да бъдат завършени до 2020 год., е около 225 милиарда евро. Комисията на ЕС възнамерява да третира с предимство пет от тези проекти и предложи за периода до 2020 финансова подкрепа от 20 милиарда евро. Поради заплануваните бюджетни съкращения обаче отпускането на сумата е по-скоро малковероятно.

Един от най- непримиримите критици на новата пътно-транспортна политика на еврокомисията е Маркус Фербер, председателят на еврогрупата на ХСС в Европейския парламент. Според него не е редно, ЕС от една страна да е определил 30 приоритетни проекта, които да свържат по-тясно страните членки, а от друга страна, да избира с предимство 5 от тези проекти.

“Наистина съм малко загрижен, че си създаваме нова бюрокрация от координатори, която ще се попълва основно от бивши комисари, на които в случая се предлага възможност да доприпечелват малко. Това не бива да е задачата на комисията на ЕС. При това за изграждането на транспортните коридори отговаря не Комисията, а самите държави-членки.”

Фербер гледа също така критично и на съществуващите трасета и планове, както в случая с паневропейския коридор № 4:

“Това, разбира се, е погрешно. Всички запланувани трасета трябва да бъдат цялостно изградени – в случая става дума за разширяване на шосета, разширяване на железни пътища по определени направления. Коридор 4 е точно толкова важен, колкото и № 1 или № 6, на които сега се отделят специални грижи. Особено за България и Румъния са на разположение съответните средства, за да доизградят този коридор”.