Германският факултет в София: една истинска сензация от 1990

"Сядаш тук, стигаш там" - Германският факултет на Техническия университет в София (или по-точно Факултетът за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, както е официалното му название) сe опитва да привлече стденти с този девиз. Прави го успешно вече над 30 години - по германски стандарти и програми. А едно от свидетелствата за значимостта му е това: дългият списък с високопоставени германски политици, които са го посещавали прези годините. Там са били бившият еврокомисар Гюнтер Йотингер, Рита Зюсмут, която в продължение на 10 години бе председателка на Бундестага, седмият президент на Германия Роман Херцог (1994-1999), десетият федерален президент Кристиан Вулф (2010-2012), бившият федерален външен министър Клаус Кинкел, бившият канцлер Герхард Шрьодер.

Факултетът е създаден е през 1990 година, а навремето това е истинска сензация, защото той предлага на своите студенти уникалната възможност да получат дипломи, които важат не само в България, но и в Германия. Междувременно възпитаниците му са 2086, а позициите, които заемат някои от тях, определено са доста високи: начело на германски фирми в България, на отговорни постове в компании в самата Германия.

Днес подобно обучение в България надали вече е толкова голяма сензация - безброй млади хора могат да заминат за Федералната република и да завършат обучението си на място. Но и интересът към Германския факултет на Техническия университет (ТУ) си остава факт - с неговите няколко специалности: компютърни системи и технологии, стопанска информатика, мехатроника и информационна техника, индустриален мендижмънт и стопанско управление.

Гаранция за германското качество на обучението е и участието на германски преподаватели в процеса - от висши учебни заведения в Магдебург, Карлсруе, Брауншвайг и Есен. Биляна Михайлова разговаря с един от тях - икономиста професор Франц-Петер Ланг от частното Висше училище по икономика и мениджмънт в Есен (FOM Hochschule für Oekonomie & Management in Essen), който е eдин от основателите на университета в Есен, негов първи ректор, както и доктор хонорис кауза на ТУ в София. Той преподава в Германския факултет от основаването му, а в Германия е работил в цели 14 висши учебни заведения.

Виждате ли разлики между германските и българските студенти?

Проф. Ланг: Когато започнах да преподавам там през 1990-а година, разликата наистина беше голяма - първо имаше много по-възрастни хора, които вече имаха висше образование, но искаха допълнителна квалификация, другите пък бяха млади момичета и момчета, току-що завършили, които не задаваха никакви въпроси - бяха много сдържани. И обяснението бе или в това, че сляпо вярват на преподавателя, или се боят да не зададат някой неподходящ въпрос. Днес всичко е съвсем друго - днешните студенти в София са същите като колегите си в Германия. Разлика няма.

А виждате ли разлики във възможностите, които имат студентите в България и Германия?

Проф. Ланг: В съдържателен план обучението е идентично. Българските абсолвенти биха могли със същия успех да работят за някоя фирма в Германия, както и за някоя германска фирма в България. При това втората възможност би била по-добра, тъй като за тях българският е майчин език. Това е едната страна на нещата, другата е - че завършилите Германския факултет на ТУ в София биха могли отлично да се справят и с работата в една германска фирма, но броят на германските фирми в България е ограничен, респективно възможностите не са същите, както за работа в Германия.

Първоначалната идея - завършилите този факултет да работят за германски фирми в България - все още е в сила, но това може да бъде само една част от цялото. Днес студентите могат да работят из цяла Европа. Но това зависи много от техните езикови познания. Много от възпитаниците на Германския факултет на ТУ в София говорят немски отлично, дори почти без акцент, но има и други, които не са толкова добре с езика, поради което назначаването им в дадена фирма би могло да бъде проблематично. Това са умни хора, образовани точно толкова добре, колкото другите, но не говорят добре немски и това е пречка в очите на някои германски мениджъри. Затова е важно езиковите умения да бъдат достатъчни най-малкото за едно добро представяне на интервю за работа - трябва да се работи целенасочено в тази посока, тъй като за момента подобен специализиран подход липсва, а точно това отваря врати. Необходимо е и подобряване на техниките за презентации. Студентите често използват твърде дребен шрифт, твърде много редове, твърде много текст - имат какво да научат и в това отношение, за да могат да се представят по най-добрия начин.

Какво още може да бъде подобрено, според Вас? Като имаме предвид например дуалното обучение?

Проф. Ланг: На много от днешните студенти им се налага да работят, за да се издържат. И в този план истинското дуалното обучение (съчетаване на теоретичното образование с работа по същата специалност) би могло да бъде много полезно. Ако тази форма съществуваше, както съществува в частните висши университети в Германия като във Висшето училище по икономика и мениджмънт в Есен, щеше да е много добре за студентите. Но и в Германия в държавните университети дуалното обучение засега не се прилага.

Освен това би било добре да може и хора от чужбина да следват в София - от Гърция, от Сърбия, от Турция, от Северна Македония, от Албания. Това са неща, които подлежат на развитие и в този смисъл има нужда от повече реклама - за да си кажат младите хора и в България, и в съседните държави: тук ще следвам. 

Как виждате бъдещето на Германския факултет?

Проф. Ланг: В момента той се ползва с много силната подкрепа на DAAD - Германската служба за академичен обмен. Договореностите се актуализират на всеки пет години, но, разбира се, всичко зависи от бюджетните средства - които в случаи на кризи се намаляват. Т.е. не е гарантирано, че Германският факултет ще бъде подпомаган винаги, поради което той трябва бавно, но сигурно да се изправи на собствените си крака - ако субсидиите бъдат намалени или спрени. Възможности за набиране на студенти има не само в България, затова е добре да се прави повече реклама в околните държави. Като се има предвид, че става дума за млади хора, на които би им било по-лесно да следват в София, отколкото в по-далечна чужбина, където би било и по-скъпо. Навремето имаше една балканска инициатива на ЕС, в рамките на която във факултета се обучаваха немалко хора от Сърбия, от Албания и от Северна Македония, но тази програма приключи. А регионалните пазари трябва да се усвояват в името на трайната стабилност.

***

Вижте и това видео от нашия архив: