Kарикатурите на Мохамед и френската предизборна кампания

Плурализмът на мненията е неразделна част от политичеката култура на днешна Франция. Това не винаги е било така - в далечната 1740 година френският философ Волтер пише трагедия със скандалното и за онова време заглавие: „Фанатизмът или пророкът Мохамед”. Две години по-късно, след премиерата, пиесата е забранена от френската цензура.

След повече от два века и половина историята сякаш се повтаря. Главният редактор на списание „Шарли Ебдо” Филип Вал е изправен пред съда, за да отговаря за това, че е препечатил карикатурите на Мохамед. Към познатите карикатури на датския „Юландс Постен” е добавена и една, в която пророкът казва: „Трудно е да бъдеш обичан от малоумни”. От заглавието на карикатурата „Мохамед под натиска на фундаменталисти” става ясно, че не са засегнати обикновените вярващи. Въпреки това, официалните ислямски организации във Франция, които си присвояват правото да говорят от името на милионите мюсюлмани в страната, дадоха под съд списанието „Шарли Ебдо”. Неговият главен редактор е обвинен, че „накърнява религиозни чувства” и е заплашен с шест месеца затвор и глоба от над 22 хиляди евро.

Дискусията по повод на скандалните карикатури прекрачи стените на съдебната зала и стана една от темите в навечерието на президентските избори. Както сполучливо формулира „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „пророкът на Аллах се намеси във френската предизборна борба”.

Особенa активност демонстрира Никола Саркози. В открито писмо до съда той защити списанието и оправда публикуването на карикатурите „в името на свободата, да се смеем над всичко”. За разлика от Саркози, конкурентката му за президентския пост - мадам Сеголен Роаял „дипломатично” си замълча. Тя остави да говори своя партньор Франсоа Оланд, който също се солидаризира със списанието.

Намесата на Никола Саркози в името на свободата на мненията във Френската република определено носи окраската на предизборната борба. В нея прозира по-скоро ролята му на кандидат за президентския пост, отколкото позицията на френския вътрешен министър, който отговаря и за „религиозния мир” във Франция. Вярно е, че той си спечели недоволството на мюсюлманите, губейки част от потенциалния си електорат. Но от друга страна, твърдата позиция в диалога с ислямската религиозна общност му носи популярност в широкия сектор, оспорван от него и крайнодесните. Твърде вероятно е, реакцията на Саркози, да е добре пресметнат ход на неговия предизборен щаб.

Фактът, че темата за свободата на мненията се инструментализира в предизборната борба, не омаловажава нейната актуалност. Тази свобода включва и правото, да бъде осмиван религиозния фундаментализъм. А това не противоречи на религиозната толерантност, която е част от европейката ценностна система.

Правото на свободна изява на мнението е ценност, залегнала в идеите на европейското Просвещение. Като завет звучат думите на бележития френски мислите Волтер: “...аз не споделям вашето мнение, но ще се боря до последния си дъх, вие да можете свободно да изявявате своето мнение.”