Kрайнодесните партии на европейската сцена

Идеята за самостоятелна фракция на ултрадесните партии, представени в Европейския парламент, не е нещо ново. През 1984 г. с влизането на френския „Фронт Насионал” в пленарната зала в Страсбург, е създадена и фракцията на „европейските десни”. При следващите избори през 1989 към нея се присъединяват белгийският “Влаамс блок” и германските „републиканци”. Разногласията между централизма на „Фронт Насионал” и регионализма на останалите партии слагат край на коалицията през 1994.

На последните избори за Европейски парламент през 2004 десните се радваха на завиден успех. Във Франция „Фронт насионал” спечели почти 10% от гласовете. Внучката на италианския „дуче” Алессандра Мусолини също се сдоби с депутатско кресло, представяйки в Старсбург „Алтернатива социале”. 12 места получи и антиевропейската британска „Партия на независимостта”, а антисемитската „Лига на полските семейства” се радва на 10 мандата.

Окрилени от засилващото се влияние крайнодесните партии замислят нова фракция. В нея според Андреас Мьолцер ще влизат представителите на Австрийската партия на свободата, италианската „Лега норд”, фламандският блок, преименуван във „Флаамс беланг”, „Лигата на полските семейства” и естествено „Фронт Насионал”. Като самостоятелна фракция, освен че ще спечелят повече постове в Европейския парламент, те ще разчитат и на финанова подкрепа за следващите избори, които предстоят през 2009. На тях се очаква десните популисти да се възползват от недоволството на мнозина европейци, които ежедневно изпитват на гърба си една Европа, която им е далечна и чужда.

Но ролята на крайнодесните партии на европейската сцена не се изчерпва с влиянието им в Страсбург. През пролетта на идната година една от най-колоритните им фигури – Жан-Мари льо Пен ще се кандидатира отново за френски президент. На миналите президентски избори през 2002 той се радваше на подкрепата на почти 17% от избирателите, независмо че шест месеца преди това прогнозите му даваха едва 6% от гласовете. Днес, по-малко от половин година преди предстоящите избори, той се радва на 12%. Обезпокояващ е фактът, че 78-годишният Льо Пен успя да привлече на своя страна средното поколение – всеки трети избирател на „Фронт насионал” е на възраст между 35 и 49 години.

Жан-Мари льо Пен не е изолирано френско явление. Неговата програма, която предвижда рестриктивна политика спрямо мигрантите, живеещи в Европа, се радва на значителна симпатия. Реакциите по повод на вълненията във френските предградия не се ограничиха само във Франция. Те засягат един по своята същност европейски проблем. Начинът, по който Франция, наричана „социалната лаборатория” на Стария континент, ще реши проблема с интеграцията на мигрантите, може да послужи за модел. За съжаление рецептите на вероятния бъдещ президент Никола Саркози не се различават много от тези на „Фронт насионал”. Неслучайно Жан-Мари льо Пен го нарече свое копие и призова французите да гласуват за оригинала.

Льо Пен, който от 1984 е депутат от Европейския парламент, заяви че ако бъде избран за френски президент, ще направи своето първо задгранично пътуване в ... предградията на френските градове.