Kind of Blue на 50

Този риф /чуйте музиката по-долу/ промени не само хода, но и мястото и самочувствието на джаза. Днес албумът Kind of Blue е част от световното музикално наследство, а създателят му, тромпетистът Майлс Дейвис, заема централно място в джаз-пантеона. Критиката причислява шестте пиеси от Kind of Blue - романтични, абстрактни, деликатни и преливащи от soul - към най-доброто в този жанр. С една дума: този диск заслужава всички суперлативи, с които продължава да бъде превъзнасян от излизането му през август 1959 до днес. Но 1959 е изключителна година за джаза не само заради Kind of Blue. Още три албума имат важен принос за уникалния букет на онази година.

Бяло и черно

Take Five /музика/ от албума на Дейв Брубек Time Out - хит, познат вероятно и на онези, които нямат никакво отношение към джаза. Към средата на 50-те години квартетът на Дейв Брубек е вече толкова известен, че лидерът му става първия джаз-музикант удостоен със снимка върху корицата на списание Time. Но големият успех идва едва през 1959 с излизането на Time Out; един албум с необичайни неравноделни ритми, заради които първоначално е отречен от критиката, но който става първия джаз-диск, продаден един милион пъти, с тригодишно присъствие в американските класации.

Дейв Брубек, който на 89 години продължава да музицира, е бял; Чарли Мингъс беше чернокож. През 1959 тази разлика означава много повече, отколкото можем да си представим днес. Мингъс беше един от най-талантливите и оригинални джаз-композитори, музикант с остро развито социално чувство, фиксирано върху расовата дискриминация. Социалният ангажимент и екстравагантният му музикален език си дават среща в неговия легендарен албум от 1959 Mingus Ah Um. От този диск е стандартът Goodbye Pork Pie Hat, изпълняван от Мария Жоао /музика/.

Икона на нашето време

През същата тази 1959 година се появява още един диск, който продължава да тежи до днес. Рядко рекламната арогантност се е оказвала така далновидна както в случая с The Shape of Jazz to Come: "формата на джаза на бъдещето”, която саксофонистът Орнет Коулман предлага на публиката преди 50 години, е формата, в която днес работят представителите на авангардния- и фрий-джаза. Малко е да се каже, че виещият, режещ саунд на Коулман е предизвикал навремето истински шок /музика/.

Дори Майлс Дейвис е шокиран от радикалния подход на Орнет Коулман – само за да го задмине след няколко години. Музиката на Орнет Коулман, Чарли Мингъс и Дейв Брубек от преди половин век маркира важни направления в развитието на джаза. Защо все пак Kind of Blue на Майлс Дейвис се извисява над конкуренцията? Според мен, защото този диск е по-разнопосочен и не така радикален в претенциите си. И защото фигурата на самия Майлс – толкова секси и cool, толкова фотогеничен – е по-подходяща за икона на нашето време.