Mемоарите на Шрьодер

Той пак е тук и изглежда така сякаш никога не си е тръгвал истински: бившият канцлер Герхард Шрьодер е отново на сцената и то по-самоуверено от когато и да е било. Той представя 544 страници със спомени от живота си в политиката. Журналистите го следват на рояци, попиват покровителствената му усмивчица и пишат дълбокомислени изрази под диктовката дебютиращия автор.

Шрьодер има всички основания, за да се радва. Машината на рекламите и продажбите се върти на пълни обороти благодарение най-вече на булевардните издания като Билд, но и на сериозни списания като Шпигел, които отпечатоха части от мемоарите още преди появата им на книжния пазар. Едно трябва да му се признае на Шрьодер: той е действен бизнесмен и обигран познавач на медиите.

Но дали е и добър автор? Мемоарите му представят седемгодишното управление на социалдемократите и зелените. Шрьодер описва безсънните нощи в канцлерството и трудните решения след атентатите от 11-ти септември. Спомените му обаче го връщат и далеч назад към бедното детство и към изкачването в политиката. В дългите размисли за приятели и врагове, бившият канцер си позволява дори тук-таме и самокритични думи. Само дето в този текст няма нищо ново, като при това вече познатото е описано скучно и понякога не съвсем отговарящо на действителността.

Този, който чете наистина книгата и няма за цел да я постави просто на рафта до автобиографиите на други бивши германски канцлери, осъзнава много бързо, какъв е смисълът от нея. Шрьодер иска да представи управлението си като значимо и прави това възможно най-бързо, за да го осветли както той иска, да поизглади някои грапавини, да омаловажи или пък драматизира онова, което той смята за необходимо.

Защото Шрьодер е на ясно с това, че излизането му от политиката и равносметката от управлението му не го покриват със слава. А и някогашната му прогноза за това, че Меркел няма да спечели симпатиите на германците като канцлер се оказа невярна. Две терти от гражданите са на мнение, че Меркел се спрява по-добре от предшественика й Шрьодер.

Той обаче има намерение да влезе в учебниците по история като канцлер, който е успял, а не само като този, който проправи пътя на Ангела Меркел към властта.Дали обаче мемоарите щу му помогнат да постигне целта си? Последната дума за управлението му ще имат историците. Като автор обаче Шрьодер показва само средно ниво.