Без руски, български и сие в горните класове?

Петро Порошенко владее изкуството да се представя в добра светлина на международния подиум. В четвъртък украинският президент се обърна към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и повтори онова, което по принцип винаги казва в чужбина: Украйна напредва с реформите, въпреки че Киев е принуден да води борба на два фронта – на военния в Донбас срещу сепаратистите, спонсорирани от Русия, и на фронта на реформите, където, хмм... среща известни трудности.

Потвърждението на последното дойде от Съвета на Европа - след като Порошенко вече беше отпътувал от Страсбург. С голямо мнозинство депутатите удариха на Украйна звучна плесница - тъкмо заради един закон от пакета с реформи. С този закон Киев се опитва да промени из основи училищното образование в страната, да го модернизира, да въведе по-добро заплащане на учителите и да увеличи часовете по важните предмети. На този закон всички щяха да ръкопляскат, стига да го нямаше съмнителният член 7, уреждащ езиците, на които се преподава. Сега Съветът на Европа заяви, че законът "не гарантира справедливия баланс" между официалния украински език и езиците на националните малцинства.

Скритата цел е ясна

Законът вече предизвика бурни протести в Румъния и Унгария. С по-приглушени тонове го разкритикуваха още Полша, България и Словакия. Все държави, които пряко или косвено са съседи на Украйна и имат свои малцинства в тази голяма страна. Каква беше причината? Законът забранява в горните класове такива важни предмети като история или физика да се преподават и на езиците на малцинствата. На унгарски, румънски или руски вече е разрешено да се преподава единствено в основните училища. А в по-горните класове определени предмети може да се изучават на английски или пък на някой друг от официалните езици в ЕС.

Скритата цел на закона е ясна. В Страсбург естонският депутат-либерал Андрес Херкел казва в тази връзка: "Очевидно е, че най-вече рускоезичното малцинство ще пострада в резултат от този закон."

В Москва, откъдето се дърпат конците на необявената война срещу Украйна, вече доволно потриват ръце. В двете камари на руския парламент се чуват гласове, че украинският закон е "геноцид" срещу руското малцинство. Засега Кремъл очебийно се държи настрана – и навярно с наслада наблюдава как страните-членки на ЕС Унгария и Румъния нападат Украйна и се тресат от морално възмущение. Но пък точно тези две страни да трупат капитал за сметка на източната си съседка? Това вече прилича на фарс.

Нова сепаратистка вълна?

Защото от гледна точка на Брюксел Румъния е синоним на корупция и лошо управление, а Унгария се води "трудно дете" заради авторитарните тенденции. Наблюдателите вече предупреждават, че ако остане в сегашния си вид, новият закон може да предизвика сепаратистки пориви в Западна Украйна. А в съседните държави, които сега толкова се възмущават, дебнат достатъчно националисти-подстрекатели, които само това и чакат.

Все още не всичко е изгубено, все още международна комисия проучва евентуалните последици от новия украински закон. Окончателната ѝ оценка няма да бъде оповестена преди декември. Това означава, че Украйна все още има време да разопакова пакета с реформите и да промени законите. Вярно, че в момента в Киев не се усеща дори и полъх от духа на европейските основни свободи, но би било същинска политическа глупост без нужда да превърнеш всичките си съседи във врагове.