Всички страни-членки на Съвета на Европа трябва да работят заедно срещу трафика на хора
20 февруари 2008
Кореспондентката ни във Виена Юлия Дамянова разговаря на тази тема със зам.-генералния секретар на Съвета на Европа, Мод де Бор-Букикио.
Какво точно представлява тази нова конвенция?
М. Де Бор-Букикио: В центъра на тази конвенция е загрижеността за жертвите на трафика на хора. На първо място, нуждата им от физическа, психологическа и правна помощ, достъпът до приюти, а за децата – достъпът за образование стават задължително условие. Втората много важна придобивка е минималният срок за размисъл и възстановяване на жертвите на трафика на хора, който е фиксиран на 30 дни. Това е един минимален срок, в който те не могат да бъдат депортирани и който не зависи от желанието или нежеланието на засегнатите да сътрудничат на полицията.
Как Конвенцията ще помогне конкретно на България да се бори по-ефективно с този проблем?
М. Де Бор-Букикио: Ще помогне с това, че определя рамките за създаването на закони и институции. След присъединяването си към тази Конвенция България предприе много мерки, които са изключително важни за страната. Внесени бяха поправки в Наказателния кодекс, който сега съдържа специален раздел, посветен на трафика на хора. Създадена бе национална комисия за борба с трафика и има ред други закони, посветени именно на борбата с този вид трафик.
Националните закони и международните документи са безспорно важна част от усилията да се справим с трафика на хора. Питам се обаче
Доколко това наистина помага в борбата с едно престъпление, за чиито размери експертите признават, че все още нямат достатъчно информация?
М. Де Бор-Букикио: Предимството на Конвенцията и на географския обхват на Съвета на Европа е, че сред членовете имаме страни, които са източници, транзитни маршрути и крайна цел за жертвите на трафик. България е едновременно източник, транзитен маршрут и крайна цел. Това са мъже и жени от Молдова, Румъния, Русия, Украйна и Армения, които трафикантите водят в България. От там жертвите на трафик попадат в Испания, Австрия, Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Чехия и Македония. Тези примери ви дават представа за това каква е ситуацията и именно затова е толкова важно всички тези страни да работят заедно в Съвета на Европа.