Добре, бежанската криза не свърши ли вече?

През 2017 близо шест пъти по-малко бежанци са поискали убежище в Германия в сравнение с 2016, а бежанските центрове в България, според техния шеф г-жа Първанова, са натоварени на около 17 процента. Въпросът обаче не е само в цифрите.

По-важното е, че паниката - медийна, организационна, екзистенциална - беше овладяна. Безотговорните медии, които захранваха обществените страхове с измишльотини (често произвеждани от руски агит-тролове), бяха изтласкани на заден план с дружните усилия на журналистите и мейнстрийм политиците. За организацията на приема и интегрирането на бежанците бяха хвърлени огромни средства. Дори и естетическият ефект беше впечатляващ.

Малкото бежанци и многото страхове

А що се отнася до екзистенциалната паника, в Европа тя бе най-голяма там, където имаше най-малко бежанци. Според политолога Иван Кръстев, хората са в ужас не от бежанската вълна, а от самото глобално раздвижване, т.е. те страдат не защото някой идва при тях, а защото техните собствени съграждани емигрират. Ето защо ксенофобията в източната част на Германия, в Полша, в България беше далеч по-висока отколкото в западните провинции на Федералната република, в Холандия или в Испания.

Поразчлени се и идеологическата амалгама между бежанци и мигранти, с щипка джихадизъм, която бе добавяна неизменно от медийните културолози. Вярно, че е трудно да се разделят искащите убежище от търсещите по-добър живот, но дали е невъзможно? Военните действия днес лесно могат да се локализират до сантиметър от сателитите, въпрос на експертиза е да се установи дали съответният бежанец идва от идентифицирания район; тази експертиза почнахме да развиваме дори и ние, в България. За земетресения и други такива бедствия е още по-лесно. В европейската традиция преди всичко се приемат хора, преследвани по политически причини – такива, които могат да ни помогнат в промяната на авторитарни режими. В западните метрополии публичните изяви на подобни лица се следят внимателно и едва ли има някакво колебание кой точно заслужава закрила. Това са единици и няма никаква причина политиката към тях да се промени. Струва ми се, че всички се убедиха, че основният проблем беше не в самата трудност да се отсеят преследваните, а в липсата на координирани действия в ЕС.

Що се отнася до мигрантския натиск, той е структурен проблем не само на Съюза, но и на всяко по-добро място за живот на тази планета. Винаги ще има такива, които ще искат да идват, и слава богу (искат в Германия, не в България, дано това се промени някой ден!). Този проблем няма еднозначни решения - нито може да се спре миграцията, нито да се отворят безусловно границите. Най-справедливо ми се вижда въвеждането на някаква легална система за имиграция, както е например в Канада, която приема към триста и четирийсет хиляди имигранти годишно по критерии, съобразени с нуждите на страната. От една страна на кандидата се дава шанс да се изтръгне от мизерията, в която го е запратила съдбата-география, от друга страната защитава трудовия си пазар като филтрира потоците пристигащи. Това би дало на ЕС моралното право по-строго да спира нелегално пристигащите, да не говорим за мошениците, които се представят за бежанци и злоупотребяват със солидарността на ЕС.

Разбира се, има многобройни детайли, по които може да се спори. Дали да има таван за прием при евентуална нова бежанска вълна (ХСС) или пък не (Меркел); дали бежанците да имат право да довеждат семействата си с цел по-добро интегриране (германските Зелени) или не, защото това увеличава бройката (либералите); дали изобщо имаме нужда от мигранти (българският бизнес) или първо трябва да спрем изтичането на наша работна ръка в чужбина (профсъюзите). Това са важни теми за политическо състезание пред избирателя, но грандиозна, невиждана криза тук няма.

И защо тогава не сложим точка и не оставим проблема зад гърба си? Според "Тренд", в България 80% (този сакрализиран процент!) смятат, че не бива да допускаме ни бежанци, ни мигранти - между които българите така и не се научиха да правят разлика. Хората хем се страхуват от чуждите, хем плачат за обезлюдяването на държавата. Основни атаки на опозицията срещу управляващите са все слабости около "защитата" на българската граница. Чужденците се свързват неизменно с трафик, престъпност, подкупи, а национал-популистите, наместо да потърсят отговорност на управляваните от тях корумпирани институции, истеризират народа допълнително във всички студия с нашествия и подмяна на "българския генетичен код". Анти-бежанският расизъм лесно се съчетава с народната носия, "Време разделно" и дори битката срещу американския Хелоуин.

А вие зомбита виждали ли сте?

Има някаква инерция в страховете, мога да я сравня само с жанрове в популярната култура. Никой не е виждал зомбита, но откакто излезе "Нощта на живите мъртви", те все по-масово обитават екраните и кошмарите ни. Само помислете – има ли изобщо криза, която да е свършила? Трудностите около еврото уж бяха отдавна, уж разни страни като Ирландия и Испания се стегнаха, но за евро-апокалипсиса аз лично чета поне веднъж месечно. Или вземете прехода (криза и в етимологическия смисъл на "момент, в който трябва да се отсъди дали пациентът ще живее"). И той уж трябваше да е свършил - социологът Андрей Райчев тържествено му сложи точка при идването на царя - и сякаш напук всички взеха да повтарят: "Не, не е свършил, ще има да вземате". Та до сега правим ревизия на прехода, който очевидно не само продължава, но и се задълбочава. Да не ходим назад до "турското робство", което също има тенденцията към радикализация.

Така че да знаете: бежанската криза ще надживее самите бежанци. Но ви съветвам да не се впрягате много и да я наблюдавате малко по-естетически, както правим със зомбитата.