Türkei AKP

Партията на премиера Тайип Реджеп Ердоган оцеля на косъм при резулат 6:5 гласа в полза на забраната. За да бъде изпълнено искането за забрана, внесено от главния прокурор Абдурахман Ялчънкая, бяха необходими обаче две трети или седем гласа. Все пак четирима от петимата конституционни съдии, които се обявиха против забраната, дадоха гласа си и в полза на орязване на държавното финансиране за партията. Занапред управляващата партия ще получава само половината от полагащите й се пари като парламентарна сила.

Присъдата от една страна е израз на здрав разум.

От друга страна обаче мнозинството съдии бяха за забрана – с такова мнозинство Конституционният съд отменя или потвърждава законите на парламента. На този фон много важен е призивът на председателя на КС Хашим Кълъч към политиците и партиите да приведат в съзвучие с правото на ЕС законите за забрана или разпускане на партии в Турция.

Конституционните съдии потвърдиха с обикновено мнозинство конкретното обвинение на прокуратурата, че Партията на справедливостта и развитието се е превърнала в център на фундаменталистка активност срещу светския държавен ред в страната.

Това е ясно предупреждение към премиера Ердоган.

Неговата партия очевидно трябва да се върне към мандата, който получи от избирателите преди близо година с 47 на сто от подадените гласове: да продължава реформите в Туриця в посока към демократична и правова държава, да ускори преговорите за еврочленство и да избягва действия, които могат да се изтълкуват като опит Турция да се превърне в ислямска държава. Същият този Конституционен съд отхвърли опитите на управляващите да отменят забраната на забрадките в университетите. А тъкмо тези опити потвърждават поне отчасти основателността на съмненията, че ПСР се опитва да разводни принципа на разделението между религия и държава, важащ в Турция вече 85 години.

Решението на КС е факт и не може да бъде обжалвано. Би било жалко обаче, ако този или онзи го сметне за неприемливо. Защото в момента

Турция има нужда от спокойствие, разум и ускорено сближаване с Европа

– като норми, но и като ценности. Това би било в полза и на самите европейци, които остро се нуждаят от благонадежден партньор в борбата срещу тероризма точно в тази тревожна европейска периферия.