ЕС трябва да помогне на Източна Европа

Източна Европа се брани срещу мрачните прогнози на Запада. Пет централни банки, в това число и българската, излязоха с общ протест по повод анализите на различни западни експерти и медии. Каква е оценката на германския експерт за състоянието на региона?

"Източна Европа също попадна в неприятния водовъртеж на финансовата криза, като трябва да отбележим, че там става дума и за конюнктурен проблем. Много от тези държави изнасят продукцията си основно за западноевропейски страни, а както знаем в еврозоната се стигна до драматично влошване на конюнктурата - частното потребление спадна радикално, също както и инвестиционната дейност. Затова източноевропейските ни търговски партньори страдат особено силно вследствие на рецесията.

Нож с две остриета

В същото време обаче те имат и редица други проблеми, които сега се влошават под въздействието на глобалната финансова криза - например високи дефицити по платежните баланси, относително високи държавни дефицити, поради което сега могат относително лесно да се окажат жертва на спекулативни атаки срещу своите валути, през последните месеци забелязахме как се обезцениха доста силно редица източноевропейски валути, а това е непряка последица от кризата на финансовия пазар."

Фиксираният курс на българския лев към еврото е според д-р Баргел нож с две остриета. От една страна той помага за смекчаването на неблагоприятните последици от финансовата криза, защото намалява опасността от радикални колебания в обменния курс и не допуска дълговете внезапно да нараснат, ако са изчислени в местна валута.

От друга старана обаче липсва изцяло възможността да се осигури конкурентно предимство чрез обезценяването на валутата. Това пък означава, че страната е изцяло изложена на силната конкуренция на западноевропейските индустриални нации, а това би било равнозначно на борба с предварително известен победител. Как ЕС може да помогне на източноевропейските си партньори в тази ситуация? Отговорът на д-р Баргел:

Помощите да се обвържат с условия

"Мисля, че е все още прекалено рано за приемането на определени държави в европейския валутен съюз. Но затова пък мисля, че може да се окаже подкрепа под формата на кредити за подобряване на дефицита по платежните баланси, както това стана вече за Унгария и Латвия. ЕС би могъл да отпуска такива помощи заедно с МВФ или други институции и държави. Това би било от голяма полза и би следвало да се направи, защото в дългосрочен план ще повиши стабилността на отделните държави.

Редно е обаче тези помощи да се обвържат с условия за нови реформи и изисквания към бъдещата икономическа политика - например по отношение нивото на държавния дълг и нивото на инфлацията, а там, където има добра бюджетна дисциплина - какъвто е случаят с България, могат да се изискват структурни мерки, които да гарантират конкурентноспособността на страната в дългосрочна перспектива."