1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За Меркел, популизма и родината

18 март 2018

Путин ще стане президент за четвърти път. Меркел започна четвърти мандат. Демократично мислещи политици рядко оцеляват толкова дълго на власт. Защо критикуваме руския президент, но не и Меркел, питат мнозина. Ето защо:

https://p.dw.com/p/2uXdr
Новото германско правителство начело с Меркел
Новото германско правителство начело с МеркелСнимка: Reuters/F. Bensch

Александър Андреев обобщава картината около новия германски кабинет:

За Меркел

Близо половин година след изборите Германия вече има ново правителство. И Меркел отново е в центъра на вниманието. Защото 63-годишната канцлерка започна своя четвърти мандат. Досега тя е била 12 години на власт и със сигурност ще изпревари Конрад Аденауер, а може би ще се изравни и със своя политически ментор Хелмут Кол, който изкара 16 години като канцлер.

Съвършено закономерни са репликите, че демократично мислещи политици много рядко оцеляват толкова дълго на власт. След като критикуваме Путин, Си Цзинпин или Ердоган заради машинациите, с които удължават мандата си, защо не критикуваме Меркел? Мнозина задават този въпрос. Отговорът гласи: онези пазят властта си силово и с машинации, докато Меркел оцелява поради умението си да балансира, да се придържа към златната среда, да се вслушва и почти никога да не взима крайни решения. Впрочем, тъкмо едно крайно решение сериозно увреди рейтинга ѝ както в страната, така и по света: либералната ѝ политика към бежанците. А това ѝ попречи да спечели изборите с по-голямо мнозинство и да скрои коалиция по свой вкус. Тук наблюдателите масово припомнят, че в Бундестага новият ѝ кабинет получи само 9 гласа повече от необходимото, което според някои опозиционери е равнозначно на политически шамар. И неслучайно се обсъждат хипотезите, че Меркел ще си тръгне още в средата на мандата или пък че социалдемократите ще напуснат преждевременно коалицията.

За популизма

Зад това развитие се крие един друг важен политически въпрос, който отчетливо кънти и след избора на новото правителство: стигна ли се и във Федералната република, подобно на други западни страни, до възход на т.нар. популисти които изместват традиционните партии? Неслучайно едно от първите неща, които каза Меркел, беше, че християндемократите ще се опитат да си върнат избирателите, насочили се към крайнодясната "Алтернатива за Германия". "Тази партия трябва да се смали и по възможност да излезе от Бундестага" - едно рядко твърдо и напористо изказване за иначе много балансираната Меркел.

Политиците-центристи като Меркел в цяла Европа говорят на избирателите, че Европейският съюз е равнозначен на мир и нарастващо благоденствие за всички, на правов ред и справедливост, на толерантност и цивилизованост. Защо обаче много хора не приемат тези очевидно много добри предложения, а вместо това избират агресията, крясъка, изолацията, глухия национализъм? Защото вече не вярват на традиционните политически елити. А защо не вярват? Защото тези елити още не умеят да говорят на опростения и агресивен език, който се наложи от социалните мрежи. Тоест, проблемът е комуникационен. Между другото, в програмата на новото германско правителство най-голямо място е отделено именно на дигиталното общество.

За (министерството на) родината 

В правителството обаче има и други новости: например Министерството на родината. То беше скроено по вкуса на лидера на ХСС Хорст Зеехофер. В Германия като цяло - заради ужасния исторически опит - са доста предпазливи с емоционално натоварени понятия като "родина", но в родината на Зеехофер Бавария това не е точно така. Философията на новото министерство е, че то не само ще се грижи за сигурността на гражданите и за реда в страната, но и ще строи социални жилища, ще затяга правилата за миграция и явно всячески ще се опитва да отнеме несигурността и страховете на хората в новия, широк и отворен глобален свят, да им създаде усещане за родина, уют. Един политик от Зелените нарече това "политически кич" и в известен смисъл е прав, от друга страна обаче тъкмо с такива конкретни мерки може да се подкопаят безпочвените обещания на популистите.

Към края ето и още два любопитни факта: най-младият министър в кабинета на Меркел, 37-годишният Йенс Шпан, е консервативен католик, който има официален брак със своя партньор и се смята за един от най-сериозните вътрешнопартийни конкуренти на Меркел. 39-годишната министърка по въпросите на семейството и жените Франциска Гифай пък е без религиозна принадлежност. Тя беше кметица на проблемния берлински квартал Нойкьолн, където живеят много български граждани, и години наред се занимаваше с проблемите на мигрантите. 

***

Разгледайте и нашата фотогалерия, в която Ви представяме политиците начело на ключовите министерства: