"Казваха ми: Не бъди глупава, не отивай в Турция"

Политическите напрежения между Турция и Германия се отразяват също и на обществените връзки. Засегнати са и студентите, които пристигат в Турция по програмата Еразъм за младежки обмен. Едни се отказват да пътуват в последния момент, други все пак заминават, но са се наслушали предварително на най-различни оценки преди да поемат към Турция. 

„Може и до затвора да стигна?”

Верена е на 23 години. В Германия следва социология и педагогика в Гьоте университет във Франкфурт на Майн. В нейната специалност студентският обмен по програмата Еразъм е задължителен. Така през септември тя заминала за Истанбул - за един семестър в тамошния университет Айдън. Зимният семестър трябва да приключи през януари 2018, но Верена иска да остане по-дълго и вече е подала молба за удължаване на престоя си по програмата Еразъм. „Не обичам тълпите от хора, но животът в Истанбул просто е хубав”, казва тя.

Верена е имала възможност да запише семестър в Холандия, Испания или в Швейцария, но е решила да изкара един семестър в Турция, макар че никога преди не е посещавала страната. Любопитството ѝ надделяло. Реакциите на близки и приятели обаче били доста обезсърчителни. „Като чуха, че имам намерение да замина за Турция, повечето решиха, че съм луда. Предупреждаваха ме, че дори съм можела да попадна в затвора. А на летището във Франкфурт един служител направо ме посъветва да не летя до Турция”, споделя Верена.

Тези реакции разпалили още повече любопитството на младата жена. Бивш участник в програмата Еразъм ѝ разказал, че Истанбул е прекрасен град и я посъветвал да отиде там непременно. В Истанбул сега Верена се движи в среди с много чуждестранни студенти и е напълно доволна от живота си в турската метрополия. Досега не е имала никакви проблеми. Като изключим само неприятните коментари, които достигали понякога до нея. Неин състудент, например, веднъж ѝ казал, че не харесвал Ангела Меркел, а тя го уверила, че не е Ангела Меркел.

„Това не е решение”

Малте също е записал един семестър в Босфорския университет по програмата Еразъм. В Германия той следва икономика в Хумболтовия университет в Берлин. И той съжалява, че ще изкара само един семестър в Истанбул - намира града за много интересен. Това е била и причината да пристигне тук. 25-годишният студент признава, че е имал известни резерви да замине за Истанбул, след като бил одобрен за младежкия обмен. Родителите му обаче били силно загрижени, но в крайна сметка приели неговото решение.

„Вярно, че не е приятно да знаеш, че в тази страна арестуват журналисти. Но да се отдръпнеш изцяло или да се отречеш от нея заради това също не е решение”, казва Малте.

Той е един от общо 100 чуждестранни студенти по програмата Еразъм в Босфорския университет. Само преди четири години броят им е бил 8 пъти повече. „Една трета от чуждестранните студенти в Босфорския университет са германци, а най-голямата група сред тях съставляват германските турци”, допълва той. 

„Кризата няма да се задълбочава”

23-годишният Паскал също е записал един семестър в университета Билги в Истанбул. Следва политология и икономика в Хайделберг. Тъй като информациите в германските медии не били достатъчни, е решил да дойде и сам да си състави картина за случващото се в Турция. 

„Баща ми все ми повтаряше, че не трябва да се доверявам на никого. Той смяташе, че в Турция е пълно с полицаи и всичко е както в бившите комунистически страни”, разказва Паскал. Истанбул обаче надхвърлил очакванията му: смятал, че ще попадне в един град, пълен с депресирани хора. За напрежението в германско-турските отношения в момента Паскал казва следното:

„Турция държи ключа за излизане от кризата, която няма да се задълбочава, тъй като двете страни са зависими една от друга”, казва той.

„Никога не е скучно”

Доминик е на 24 години. Също като Верена, тя е записала един семестър в истанбулския университет Айдън. Тя признава, че Турция не е била на първо място в списъка с желаните места за следване. Но не съжалява, дори е очарована.

„Много исках да видя този град. Била съм тук веднъж преди десет години и си спомням, че Истанбул беше много шумен. Тогава още нямаше метро и придвижването не беше толкова лесно, както сега."

Най-голямата грижа на родителите ѝ са честите земетресения. Самата Доминик нямала никакви проблеми като германска студентка в Турция, макар че не всички турци харесват германците. „Веднъж пътувахме с ферибот до един остров. Капитанът ни покани на чаша чай и ни попита откъде идваме. Като чу, че сме германци, сбърчи вежди, но като цяло беше вежлив”, разказва Доминик.