Как Полша разядоса Литва и Украйна

"Да проектираме заедно новите полски задгранични паспорти" - такъв призив помести на страницата си в интернет полското вътрешно министерство неотдавна. От края на юли посетителите на сайта могат да дават предпочитанията си за един от общо 6 различни мотива, които биха желали да видят и на страниците на новите паспорти. Сред предложенията има седем личности, три медала за заслуги и три архитектурни паметници на културата.

"Безграничен" избор

От разясненията на вътрешното министерство става ясно, че предложените мотиви са свързани с повторното получаване на независимост от Полша след края на Първата световна война. Към края на 18-и век Полша е поделена между Прусия, Русия и Австрия и на практика изчезва от картата на Европа за цели 123 години. Своята незавасимост и самостоятелност страната си връща едва след Първата световна война. През следващата година Полша ще отбележи 100-годишнината от това събитие.

Шестте мотива с най-много гласове ще залегнат, заедно с още 13 други, подбрани от експертна група, в новия полски задграничен паспорт. Две от общо трите архитектурни забележителности обаче предизвикаха дипломатическо напрежение между Полша и източните ѝ съседи Литва и Украйна. Причината: за одобрение са предложени обекти, които се намират на територията на въпросните две съседни страни - една от градските порти на литовската столица Вилнюс и части от гробището на Лвов. 

Върху градската порта на Вилнюс се намира една от почитаните от поляците икони на Мадоната от времето, когато поляци и литовци са живеели в една обща държава.  В гробището на Лвов в днешна Западна Украйна, което до 1918 г. е носело името Лемберг, са погребани и много полски деца-войници, известни като "млади орли". През 1918 и 1919 г. те се борили за това Лемберг да стане част от Полша.

Страховете на Вилнюс и Киев

И двата обекта преди Втората световна война са били на полска територия, но след войната са отредени на Съветския съюз. А от 1991 г. стават част от Украйна и Литва. Именно срещу това протестират сега Киев и Вилнюс - в новия полски задграничен паспорт да залегнат обекти, които се намират на територията на чужди страни. 

Междувременно въпросните два мотива изглежда нямат никакъв шанс да спечелят конкурса - иконата на Дева Мария заема осмото място, а гробището на Лвов е класирано чак на 12-а позиция. И то, въпреки че двата културни обекта са многo посещавани от носталгично настроени полски туристи. За тях те, и особено градската врата във Вилнюс, имат културна и религиозна стойност. Ревизионистичните мотиви тук не играят никаква роля. Въпреки това във Вилнюс и Киев се опасяват, че национално-патриотичният курс на правителството на Качински в дългосрочен план може да разпали и такива настроения.

Намесата на Москва

От целия този сюжет в Москва се опитват да извлекат ползи за себе си, като приписват на Варшава методи, кавито използва по-скоро Кремъл: "Поляците искат да разкъсат територията на Украйна, даже са се прицелили в Лвов", беше казано в едно политическо токшоу по телевизия "Россия 24".

В Полша обаче въпросът е вътрешнополитически: представители на правителството, например вътрешният министър Мариуш Блашчак, се опитват всячески да се харесат на партийния си лидер Ярослав Качински. И използват за тази цел и такива методи като патриотичната класация на сайта на вътрешното министерство. Там, наред с дребните черно-бели паспортни мотиви с големината на пощенска марка, се мъдри и цветната снимка на самия Блашчак - в доста по-голям формат.

Междувременно полското вътрешно министерство разясни, че гласуването в интернет имало "само консултативен характер". Кои мотиви ще влязат в новия полски паспорт - това ще бъде решено през септември.