Roma Japan

Херберт Хойс работи в Централния съвет на ромите и синтите в Германия. Той познава отлично ситуацията в България, тъй като е бил научен ръководител на проект по програма "ФАР", в който 120 роми са били обучавани за помощник-учители. По време на проекта Хойс е обиколил България - от Видин до Добрич и от Силистра до Гоце Делчев. На място той е видял двете крайности - роми, живеещи в условията на съсипваща бедност и мизерия, но и такива, които работят като учители. В Кнежа се е натъкал на една ромска махала, която по нищо не се отличавала от който и да било български квартал - с нормални жилища, с улична инфраструктура и с деца, които масово ходят на училище. Херберт Хойс споделя:

"Не срещнахме никаква трудност да открием стотина роми, завършили образованието си с матура, които да се съгласят да се обучават в продължение на цяла година. Това показва, че има представители на ромското малцинство, които са готови да участват активно в процеса на интеграцията, противно на критиките, че ромите не желаят да се интегрират. Смятам, че ако има база за сътрудничество, то отделните общности биха се включили в този процес", казва Херберт Хойс и допълва, че за това е нужно време. 

Японско ноу-хау

Показва го и примерът на Япония. Там германският експерт е имал възможността да се срещне с представители на едно местно малцинство, наречено "буракумини", които до неотдавна живеели при сходни условия както ромите в Европа. До края на 70-те години на миналия век буракумините били дискриминирана народностна общност, макар на външен вид да не се различавали по нищо от останалото японско население. Подобно на ромите в Европа те живеели в гета без ток и канализация, били напълно изолирани от обществения живот и тънели в мизерия, нищета и невежество. Докато представителите на тази малцинствена група не се организирали в движение. През 60-те години на 20 век напрежението ескалирало, стигнало се до масови протести и демонстрации, преди правителството да признае, че съществува проблем с това малцинство. И тогава се родило решението.

Правителството приело закон, с който задължило общините да подобрят жизнената среда, в която живеели буракумините. За целта били отделени средства от държавния бюджет, но на общините им било вменено задължението да предприемат нещо срещу липсващата инфраструктура в районите, обитавани от представителите на това малцинство.

За решаването на проблемите на ромите Европа залага на стратегии, които обаче имат пожелателен характер, не са задължителни, казва германският експерт. Виждаме, че когато липсва политическа воля, резултатът е плачевен, просто нищо не се случва. Точно обратното той видял в Япония, където е посетил няколко квартали с буракумини. Херберт Хойс разказва:

"Там всичко изглеждаше променено - бяха се появили нормални къщи за живеене, паркове, детски градини, училища, дори университет за младите хора. Видяхме как всички деца без изключение ходят на училище. Това обаче е от една страна резултат от ангажимента на държавата и от друга - въпрос на самоорганизация."

Да започнем от отношението към ромите...

Ще рече, че положителни примери има. Възможно ли е този японски модел да бъде пренесен в Европа и използван за решаването на проблемите на ромското малцинство? На този въпрос Хойс отговаря така:

"Доста смело предположение е, че могат да бъдат решени всички проблеми. Да не забравяме, че част от големия проблем е негативното отношение към ромското малцинство. С този проблем трябва да се пребори мнозинството, което трябва да загърби предразсъдъците си спрямо ромите. Те пък от своя страна се нуждаят от добра самоорганизация, не само като политическо представителство, а по-скоро като експертни организации, работещи на място за организирането на хората в подкрепа и активно участие в общите усилия на държавата и общините - от изграждането на детски градини до създаването на нови модели за работа и работни места."