1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Няма път назад към СССР

Т. Вайнман4 ноември 2015

Събитията в Украйна и военната намеса в Сирия, всички агресивни действия и съюзът на Путин с тоталитарни режими са резултат от неосъществената декомунизация в Русия. Път, водещ обратно към СССР, обаче няма.

https://p.dw.com/p/1GzFv
Снимка: picture-alliance/dpa

В интервю за ДВ, руският политолог и доктор на историческите науки Андрей Зубов се спира на причините за съветския ренесанс и необходимостта от преосмисляне на травмите от миналото.

ДВ: Как върви в Русия преосмислянето на травматизираното историческо минало?

Андрей Зубов: Лошо, за съжаление. Всъщност ситуацията много прилича на германската с тази разлика, че ако в Германия не беше проведена систематична денацификация след 1945 година, германската ситуация би приличала на руската. А нашата страна се управлява от хора, чиито бащи и деди са непосредствени участници в репресиите. Но и самите днешни управници също са участвали в андроповските и брежневски репресии. По правило КГБ е кастова организация, в която не работят само сътрудници първо поколение. Те оправдават бащите си и желаят да ги разобличат. Стига само това, че на всеки ъгъл в Русия има паметници на Ленин. А Ленин не е по-малко ужасен тиранин от Сталин.

Страните от антихитлеровата коалиция, а после и самите германци разбраха, че не може да бъде изградена демократична страна, без провеждането на решителни и болезнени мерки за денацификация. А в Русия не бе осъществена декомунизация. Затова сме свидетели на съветския рецидив, което е много печално.

ДВ: Защо не беше завършен процесът на декомунизация?

А. Зубов: Всъщност декомунизация нямаше. Денацификацията в Германия беше осъществена не от бившите нацисти, а от хора, пострадали от нацизма. Тя беше извършена от Конрад Аденауер и окупационните сили на САЩ, Англия и Франция. В Русия, слава Богу, никога не е имало окупация. Затова нямаше и кой да проведе декомунизацията отвън. Освен това нацизмът в Германия е просъществувал 12 години - малка част от живота на едно поколение. А ние имахме цели 70 години комунизъм. Повечето хора, които помнеха времената от преди комунизма, вече не са сред живите.

Кой по-точно да проведе декомунизацията?

Съветските репресии бяха толкова мащабни, че в страната не останаха контраелити. Ако се вгледаме в ръководителите от 90-те години ще видим, че всички тези хора са се занимавали или с партийна, или с комсомолска дейност. Или са били сътрудници на КГБ, както цялото обкръжение на Путин.

Russland Historiker Andrej Subov
Андрей ЗубовСнимка: Andrej Subov

У нас декомунизацията не се случи. Само бяха привнесени някои атрибути от стара Русия - гербът, флагът, названието "Държавна дума". Бяха сменени имената на няколко десетки града и няколкостотин улици в цяла Русия. И с това приключи всичко. В Русия бяха налице всички условия за възстановяване на съветското пространство.

ДВ: Съществува ли днес в Русия контраелит, който е способен да проведе декомунизация?

А. Зубов: Всичките ексцесии на Кремъл в Украйна и странната и неправилна война в Сирия, всичките агресивни действия и съюзът на Путин с тоталитарни или комунистически режими са резултат от неосъществената декомунизация. И днес властта отново дърпа назад към съветското време. Ако в Русия не бъде осъществена декомунизация, страната никога няма да стане друга. Въпросът е как да бъде извършена декомунизацията?

Декомунизацията - мисия възможна

В сравнение с периода 1989-1991 г. сега ситуацията е много по-добра. В този смисъл не бива да говорим за пропиляно време. Тъкмо напротив - през тези 25 години се случиха доста неща: израсна ново поколение, което разбира, че светът е устроен много по-сложно; появи се и една нова прослойка от хора на възраст от 20 до 40 години, които вече не мислят в рамките на комунистическата парадигма или са се отказали от нея. На второ място възникна алтернативен елит - хора, които принадлежат към политическите кръгове, но не са част от комунистическата парадигма. Такъв елит нямаше през 1989 година. Вземете например Явлински, Касянов, Яшин. Днес Русия много прилича на Полша от 1989 година - от една страна имаме вече опозиционна култура, а от друга - режим, който е много по-мек от съветския. Днес е напълно възможно да бъде проведена декомунизация, но на хората трябва да им бъде обяснено, защо това е наложително.

Moskau Kundgebung der russischen Opposition
След 1989 г. израсна ново поколение руснаци, необременено от комунистическата идеологияСнимка: picture-alliance/dpa/I. Kubedinov

ДВ: Но не са много тези нови хора в Русия днес. Много повече са онези, които настояват за връщане на паметниците на Сталин и прочее...

А. Зубов: По принцип мълчаливото мнозинство е затънало в миналото и като цяло е много пасивно. Но поляците също не бяха настроени революционно през 1989 година. Мнозинството живее с рутината, но в определен момент всичко се променя. И всичко зависи от това, дали активното малцинство е готово да поведе пасивното мнозинство по верния път. Смятам, че активното малцинство в Русия е почти узряло. Това се видя и по време на протестите през 2011-2012 година. Сега то отчасти е в сянка, но мисля, че събира сили.

Не може да има връщане назад

ДВ: Възможно ли е завръщането на някакъв "усъвършенстван" Съветски съюз?

А. Зубов: Не! По простата причина, че в основата на Съветския съюз беше държавната собственост. Сега в Русия съществува частна собственост. Всички тези хора като Сечин, Тимченко или Путин притежават огромни капитали и невероятно скъпи недвижими имоти. За какъв комунизъм изобщо може да става дума тук? Това е капитализъм, но капитализъм само за "свои". Ако щете това е типично олигархична корпоративна държава, която типологически е много близка до италианската държава по времето на Мусолини. Държава, в която властта дава възможност за лично обогатяване.

ДВ: А ако говорим за идеологическия компонент?

А. Зубов: Едното без другото не може. Вече не можем да говорим за хората като за роби на държавата. Робите нямат собственост, а ако имат такава, тогава те са свободни хора. А както знаем, хората се борят за своята собственост на живот и смърт. На думи те може и да оправдават съветското минало, но по същество не могат да се завърнат в него.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата