1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Под заглавието „Русия се разделя с конституцията си “ Зюддойче Цайтунг помества анализ, посветен на завръщането на авторитаризма в Кремъл и извън него

30 октомври 2007

По всичко личи, че Русия категорично се разделя от одобрения си през 1993-та година на референдум основен закон.

https://p.dw.com/p/BzI3
Снимка: Maksim Nelioubin

Тъй като не само ентусиазираните младежки организации, но и кремълската партия “Единна Русия” и нейният председател Борис Гризлов, който едновременно е и председател на Държавната Дума, практически отричат смисъла на парламентарните избори.

Борба между партии няма да се състои – заявява Гризлов във вестникарско интервю, което очевидно е било поместено без съгласието на Кремъл. В него предстоящите избори се определят единствено и само като всеобщ национален референдум в подкрепа на Владимир Путин и неговата политика.

Както стана известно наскоро – шефът на Кремъл обяви, че е готов да се включи в парламентарните избори като водещ кандидат на партията “Единна Русия”. Но руските закони и конституцията правят много точна разлика между парламентарните избори и референдумите. Дори и кандидатурата на Путин не би могла да промени нищо в това отношение. Настояването на Гризлов отношението към парламентарните избори да бъде като към плебисцит, съдържа в себе си грубо нарушение на конституцията. Тъй като целта на тази маневра е запазването на властта на сегашния шеф на Кремъл. Самият Путин подчерта многократно, че трети мандат няма да има, но и – че не смята да се разделя с политиката. Формулата на Гризлов гласи: На 2 декември 2007-ма година ще се реши въпросът за лидера на страната. И – този лидер е, трябва да бъде и ще бъде Владимир Путин. Точно като лозунгите за Ленин навремето.

Уж в интерес на стабилността и за опазването на страната от кризи за Путин се подготвя ролята на “национален лидер”. Каквато според конституцията не съществува, но според Гризлов тя е гарантирана на базата на парламентарното мнозинство на партията на Путин “Единна Русия”. Според допитвания се очаква да получи между 60 и 70 процента от гласовете, което определено я превръща в инструмент за продължаването на курса на Путин.

Враждебно настроената чужбина е тази, която е настроена недоброжелателно към третия мандат на Путин. Тъй като – както обяснява Гризлов– те се отнасят към възхода на Путин като към отслабване на Русия. Русия без Путин – което е лозунгът на демократичната опозиция, е Русия без ръководство, без воля, Русия, която би могла да бъде разделена, да бъде поставена в подчинена позиция. Комунистите, които са единствената опозиционна партия с някакви шансове да влезе в парламента, внесоха по този повод жалба срещу екстремизма на Гризлов в прокуратурата.

Някои признаци свидетелстват, че екипът в Кремъл иска да си гарантира оставането на власт, превръщайки Путин в един руски Дън Сяопин, който като духовен ръководител определя насоките на развитие. За което има нужда от послушен президент. Но пък руската история е пребогата на примери как смятани първоначално за слаби мъже неочаквано проявяват огромен властови потенциал – като Сталин, Хрушчов, Брежнев.