Политическата криза в Белгия

Белгия остава неуправляема.Християндемократът Ив Летерм за втори път върна мандата да състави правителство.Това бе и един вид признание , че също и 174 дни на преговори с потенциални коалиционни партньори не са били достатъчни за да се превъзмогнат дълбоките противоречия между нидерландски говорещите фламандци , френски говорещите валонци , и едно незначително немски говорещо малцинство в източната част. С обзор от Брюксел кореспондентът на агенция Франспрес Матиас Лауб:

Всъщност след парламентарните избори на десети юни за Летерм нещата изглеждаха съвсем ясни.Неговата християндемократическа партия току що бе станала най-голямата политическа сила в белгийския парлмент.За да заеме премиерския пост на мястото на Ги Верхофстад фламандският християндемократ трябваше обаче да намери още един победител.Този победител се намери в лицето на франкофонската партия на либералите оглавявана от финансовия министър Дидие Райндерс. Фракцията на тази партия бе най-многочислената сред френски говорещите депутати.Заедно с фламандските либерали и с фраанкофонските християндемократи Летерм искаше да се опира на коалиция , която с 81 от общо 150 депутатски места щеше да има стабилно мнозинство. Белгиийците са свикнали на многомесечни безрезултатни опити да се състави правителство, тъй като става все по -трудно да се поставят под един знаменател интересите на трите региона и трите езикови общности.През последните десетилетия реформите на държавните институции укрепваха позициите на фламандците.Въпреки това , ако не се смята крайно дясната Влаамс Беланг , всички други партии не поставяха сериозно под въпрос същестуването на Белгия като държава.Срещу такъв развой говореха много аргументи от практически характер .Какво би станало например с Брюксел , който никъде не граничи с Валония ? Или как биха се разпределили държавните дългове , социалните каси , армията и много други сфери? И какво би станало с монархията , в която кралят носи титлата " Крал на всички белгийци." Въпреки това все по-масивно се шири опасението от евентуално разбиване на последните федералистични структури и с това разбиване на държавата като цяло.Най-вече в Брюксел от хиляди прозорци се развяват национални знамена в черно , жълто и червено като символ на единство.Само преди две седмици най-малко 35 хиляди души демонстрирха в Брюксел за единство като особен успех имаха плакатите с надпис " Три езика , една душа , една Белгия."Досега партиите като че ли игнорираха такива изяви сред населението.Как ще се върви по-нататък? Вчера ,въпреки че върна мандата Летерм заяви ,че продължава да е на разположение на държавата и политиката , макар че от него едва ли би могъл да се очаква евентуален трети опит за съставяне на правителство.По традиция белгийският правителствен ръководител е фламандец.Медиите обаче спекулират , че следващият който ще се опита да състави правителство на всички белгийци може да бъде франкофонът Райндерс .