Произволът в Турция не бива да се насърчава

Дали България печели или губи от досегашната си политика да предава на режима на Ердоган турски граждани, потърсили политическо убежище в страната? „От началото на 2017 година в Държавната агенция за бежанците са регистрирани 13 граждани на Република Турция, които са потърсили закрила по различни причини. По молбите на 9 от тях са постановени отрицателни решения, тъй като административният орган е преценил, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила“, гласи информацията на агенцията в отговор на въпрос на Дойче веле.

За разлика от България, Гърция отказва

От лятото на 2016 г. поне седем опоненти на режима на Ердоган, подали молби за политическо убежище в България, вече са в турските затвори. Става дума за учители,  бизнесмени и полицаи. За нито един тях досега няма потвърдени данни за участие в опита за преврат. За разлика България, съседна Гърция отказва да предаде на Анкара дори високопоставени офицери, за които има съмнения за пряко участие в опита за преврат. 

Мехмед Юмер, главен редактор на излизащия на български и турски език в София вестник „Седмичен обзор“, в интервю за Дойче веле описва преследванията на неудобни хора в Турция така: „Арестуваните след преврата журналисти, учени и общественици чакат повече от 400 дни в затвора, само за да им се повдигне обвинение. Ако съдия пусне под гаранция някого от нарочените за противници на Ердоган, най-малкото, което ще му се случи, е да бъде уволнен завинаги от съдебната система. Тазгодишният доклад на „Репортери без граници“ поставя Турция на 155-то място по свобода на словото и медиите сред общо 180 държави. До май тази година по данни на „Амнести интернешънъл“ 118 журналисти са хвърлени в затвора, но  четири месеца по-късно броят им вече достига 300. Закрити са 184 медии и 375 неправителствени организации. Стотиците хиляди уволнени не могат да си намерят каквато и да е работа, защото фирмите, които ги приемат, веднага биват заплашвани от властта. Нарочените за врагове бивши държавни служители първоначално бяха принудени дори да връщат част от заплатите си", изтъква Юмер.

По-лошо от Възродителния процес

Като потърпевш от така наречения „Възродителен процес", журналистът прави паралел между тогавашния режим на Живков в България и сегашния на Ердоган в Турция. „Дори комунистическата машина за репресии не стигна до сегашните крайности в Турция. Когато вкарваха в Белене хората, които открито се съпротивляваха срещу смяната на имената, местните власти се стараеха поне останалите членове на семейството на репресирания да не загубят работните си места, за да има кой да изхранва децата и възрастните хора. За режима на Ердоган това правило не важи“, твърди Мехмед Юмер.

Шефът на Хелзинкския комитет Красимир Кънев не е учуден от това, че София предава на режима в Анкара хора, които са заплашени от изтезания и отказ от справедлив процес. Той припомня и други подобни случаи: „Неотдавна се намесихме при опит да бъде предаден на Москва без съдебен контрол гражданин на Чечения. Преди деня на екстрадицията Европейският съд по правата на човека само за няколко часа взе решение и до вечерта изпрати заповед за налагане на привременни мерки, които да осуетят незаконното предаване“.

"В България се намира един предател"

През август миналата година бизнесменът Абдуллах Бююк, когото Анкара обяви за привърженик на живеещия в изгнание проповедник Фетуллах Гюлен, беше екстрадиран от българските власти в Турция – според правозащитниците, в нарушение на поне два закона и на две решения на Софийския градски съд и на Апелативния съд, спиращи тази мярка. Бююк беше задържан на улицата на 10 август миналата година и същия ден предаден на турските власти, но още преди това турският външен министър Мевлют Чавушоглу явно е бил сигурен, че България ще изпълни искането на Ердоган. В края на юли на митинг в Анталия Чавушоглу заявява: "Ще върнем и тези, които избягаха в чужбина. Ще изпратим една комисия в България, там се намира един предател. Той беше заминал по-рано, но и него ще върнем обратно". По-нататъшната съдба на Бююк е неизвестна, но запознати с процеса твърдят, че турските му адвокати са изискали документацията по неговия случай в България, за да отнесат делото в Страсбург.

И в Румъния турските дисиденти намират по-добра закрила

Журналистът Мехмет Юмер разказва, че в съседна Румъния турските дисиденти намират по-добра закрила. В разговор с него получилият румънско политическо убежище турски журналист Неждет Челик посочва, че Румъния е стратегически партньор на Турция и икономическите връзки между двете страни са много интензивни. "Но по отношение на спазването на човешките права, за разлика от България, Румъния прави това, което подхожда на една членка на Европейския съюз. След миналогодишния опит за преврат в Турция страната удовлетвори молбите за бежански статут на хората, избягали от Турция. Последните три молби на търсещи убежище турски граждани бяха одобрени от Букурещ в началото на октомври. Един от получилите бежански статут вече работи като преподавател“, твърди Челик в отговор на въпросите на Дойче веле.

Според него Турция използва всевъзможни средства, за да връща в страната хора, обявени за врагове  на режима. Така например на българо-румънската граница бягащите от Турция дисиденти внезапно научават, че международните им паспорти току-що са били анулирани от турските власти. Такъв е бил случаят с един от получилите политическо убежище в Румъния турски граждани. Беглецът обаче вярно е преценил към кого трябва да се обърне, за да потърси истинска закрила. И именно затова е предпочел да отправи молбата си за убежище към румънската, а не към българската страна. „Румъния не откликна на призивите на Анкара за екстрадиция на търсещите политическо убежище турски граждани. Румънските власти и понастоящем се опитват да отклоняват други подобни искания. Напоследък бежанската вълна сякаш се пренасочва през Черно море към румънския бряг, заобикаляйки България. Мисля, че пръст в това има турският президент Ердоган. Според мен, така Турция си отмъщава на Румъния", казва Неждет Челик.