1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Случи ли се големият български пробив?

17 декември 2011

Иде краят на годината, а с него и времето на равносметките. Какво постигна българската книга през 2011-та, пък и в годините преди това? Наложи ли се, спечели ли нови читатели, стана ли по-осезаема за света?

https://p.dw.com/p/13Upn
Екзотична, но не дотамСнимка: Fotolia/Mike Haufe

В началото на декември Георги Господинов, издаде втория си роман "Физика на тъгата" (издателство "Жанет 45"). Тиражът се изхарчи за няколко дни. Дали дългата етажерка с признати български книги се появи  през 2011? И случи ли се българският литературен пробив навън? Не  - това  е отговорът на Георги Господинов. Потвърждават го и последни проучвания .

Заекващият синдром

От Възраждането насам във всички периоди на новата история българската литература е оскъдно превеждана, сочи изследване на Фондация „Следваща страница”. Фондацията  е изследвала за първи път след 1989 г.  как се развиват нещата с българската литература в превод. През тоталитарния период са проиграни редките прояви на външен интерес, сочат данните. Ясно защо - износът  на книги е подчинен на държавната идеологическа машина. Литературите на „братските страни” се превеждат на квотен принцип. Държавата контролира целия процес и имитира преводимост, като финансира преводи от български в…България.

Във Франция за 40 години са преведени едва 25 книги, в Западна Германия – почти нищо. Преводите, правени по план в ГДР, не прескачат Берлинската стена. По времето на социализма българската литература не успява да наложи свои „емблеми” от европейска величина, сравними с Андрич, Сенкевич, Кундера. Налага се и синдромът на „заекващото начало” - всеки преведен автор е „пръв” и дори  да има успех, остава изолиран случай.

Buchcover Mission: London
Чужди издателства поемат риска

Екзотична, но не дотам

Друго възможно обяснение е че българската книга е „екзотична, но не дотам”, че да бъде интересна само с това, по думите на преводача и познавача Александър Зицман.

През последните 20 години липсва ясен държавен ангажимент към популяризирането на български автори навън. И ако от 2000 г. насам все пак се наблюдава растеж, особено в периода на присъединяването на България към ЕС, заслугата не е на държавата. Просто нараства броят на чужди издателства, които поемат  риска да превеждат български автори, а в посттоталитарните европейски страни се пробужда известно любопитство към култури в сходна ситуация. Държавната подкрепа за промоция на литература се активира само инцидентно.

Който рискува, не печели

По-голямата част от издадените преводи през последните 20 години е финансирана или от приемащата страна или от международни институции, а не с български публични средства, сочат проучванията. Частните български издателства също инвестират главно във внос, а не в износ на литература.

Преводите на български книги на френски, руски и немски все пак се увеличават. По-чест е и експортът в Полша, Македония и Унгария. Най-превеждани след 1989 г. са 18 съвременни автори – на първите две позиции в класацията са най-младите - Алек Попов и Георги Господинов.

Макар че през последните години българската литература става по-видима за света, отсъствието й в чужбина продължава. От 2000 г. всички страни  в ЕС имат специални програми за подкрепа на превода и представят литературата си на други езици. Единствено в България такава програма няма.

Автор: А. Ненкова/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми