Един есесовец, мистериозният му дневник и 28 тона злато

Тонове златни кюлчета, безценни картини, скъпоценности и бижута - всичко това укрито от нацистите в края на Втората световна война в общо единайсет скривалища. Вестник „Ди Велт" и информационният портал „Т-онлайн" обръщат внимание на една доста невероятна история, която се върти напоследък из медиите.

"Сензационно нацистко съкровище"

Човек неизбежно се сеща за филмите с Индиана Джоунс. В началото на 1945 година високопоставен офицер от СС на име Егон Оленхауер получава заповед да осигури транспорта на огромно нацистко съкровище от Вроцлав в западна посока. Но германците са притиснати както от изток, така и от запад, тъй че Оленхауер в бързината разпределя съкровището в единайсет отделни скривалища: на едно място укрива кюлчета злато, на друго - безценни картини от Ботичели, Рубенс, Караваджо, Дюрер, Рафаел и Рембранд, на трето - заграбени бижута и скъпоценности. Съкровищата са транспортирани с камиони, които осъществяват цели 260 курса, а само кюлчетата злато тежат 28 тона.

Точното местоположение на скривалищата Оленхауер фиксирал в своя дневник - 500 страници с наклонен почерк, които през 1990-те години една германска масонска ложа предала на свои полски съмишленици в Ополе. Именно една фондация от Ополе наскоро пусна в медиите историята за нацисткото съкровище, придружавайки я с фотокопия от предполагаемия дневник на Оленхауер. Основателят на фондацията Франц Дзиевятек, който се занимава с бизнес в Полша и в Германия, твърди, че укритите съкровища са сензационни. Неговата фондация вече била идентифицирала част от скривалищата и депозирала информация за пет от тях в полското Министерство на културата. Според германския портал „Т-онлайн", министерството засега не е взело становище по въпроса.

Фондацията на Дзиевятек уверява, че автентичността на дневника била потвърдена „от няколко институции в Германия", споменавайки поименно единствено Факултета по история на изкуството към Университета в Гьотинген. Но директорът на този факултет проф. Михаел Тиман не знае нищо по въпроса. Съмненията около „дневника на Оленхауер" допълнително се сгъстяват поради факта, че Егон Оленхауер всъщност е измислено име. През 2000 година полският автор на бестселъри Воджимиеш Антковяк дава този псевдоним на загадъчен бивш офицер от СС, който му разказал за нацистки съкровища, скрити в Полша. По всичко изглежда, че фондацията от Ополе е използвала същото име, за да придаде повече тежест на така наречения „дневник". Самият Антковяк смята, че дневникът е фалшификат.

Независимо от всички тези съмнения обаче, през март историята за съкровищата се появи в информационния поток на руската агенция „Спутник", после намери място на страниците на булевардния британски „Дейли Мейл" и оттогава насам се върти на бързи обороти в мрежата. Повечето публикации припомнят безуспешното издирване на митичния нацистки влак, натоварен със злато, което привлече голямо внимание през 2015 година. Тогава двама ентусиасти убеждаваха полските власти и международната общественост, че в един подземен тунел в Полша е затрупан влак, с който нацистите се опитали да изнесат от страната стотици тонове злато. Търсенето на влака вече приключи, но митът за него явно още е жив.

"Хората искат да вярват в съкровища"

Писателят Антковяк признава, че сам е вярвал в легендата за влака, когато пишел своя бестселър. „Не съм искал да заблуждавам никого. Днес обаче смятам, че това е измислица", казва той пред „Т-онлайн". И добавя: „Хората обаче искат да вярват в съкровища. И точно поради това книги като моята стават бестселъри".

*****

Разгледайте и тази фотогалерия, в която можете да прочетете какво са казали за Хитлер майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове: