1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Унгария се разбунтува

17 декември 2018

Наричат го "робски закон". Защото прехвърля тежките социални проблеми, породени от системата "Орбан", върху плещите на трудещите си и то по унизителен начин. Това е най-мощният протест в Унгария за последните години.

https://p.dw.com/p/3AG5N
Снимка: Reuters/L. Foeger

Унгария от много време не помни такава протестна вълна. Хиляди хора вече дни наред протестират срещу социалната политика на Орбан и срещу орязването на демокрацията в страната. След няколко изолирани сблъсквания между протестиращите и силите за сигурност, през последните дни полицията атакува демонстрантите с изключителна бруталност и многократно използва сълзотворен газ.

Вчерашната (16.12 ) голяма демонстрация, организирана от опозицията и синдикатите, първоначално започна спокойно. Но късно вечерта полицията отново пусна сълзотворния газ, след като демонстрантите обсадиха сградата на общественото радио. Няколко депутати, които имат право на достъп до сградата, през изминалата нощ напразно се опитваха да прочетат на живо пред микрофона своята петиция. Същите депутати днес продължават протестната си акция вътре в сградата на радиото. Един от тях насила беше изхвърлен от сградата, макар че има парламентарен имунитет.

Протестите тръгнаха след една промяна в трудовото законодателство, която стана публично известна под името „Робски закон". Според този закон, вече е допустимо изработените свръхчасове в рамките на годината да бъдат не 250, както досега, а 400 – при това работодателите ще разполагат не с една, а с три години време, за да ги изплатят. Промяната беше наложена въпреки яростните протести на синдикати, опозиция и граждански организации, а по време на гласуването настъпиха безредици, след като опозицията блокира подиума на председателя на парламента.

Как се орязват социални права

Правителството на Орбан вече от години прокарва трудови и данъчни закони, които облагодетелстват работодателите. Правото на стачки е ограничено, а предприемачите плащат най-ниските данъци в ЕС. Протестите обаче досега бяха хилави. Синдикатите в страната са слаби и политически разнородни, опозиционните партии не обръщат достатъчно внимание на социалните теми, а неправителствените организации досега се бореха главно срещу посегателствата върху върховенството на закона.

Протестите срещу „Робския закон" обаче сякаш обединиха част от унгарското общество. Защото той действително прехвърля големите социални проблеми, породени от „системата Орбан", върху плещите на работниците – при това по начин, който мнозина от тях възприемат като срамен и унизителен. Унгария изпитва остър недостиг на работна ръка, защото много хора напускат страната, най-вече обезкуражени от политиката на Орбан.

Протести срещу орязването на правата на трудещите се
Протести срещу орязването на правата на трудещите сеСнимка: Reuters/B. Szabo

През последните осем години около 600 000 унгарци, повечето от които високо квалифицирани, обърнаха гръб на страната си, където – според тях – цари потискащ политически климат, където образованието и здравеопазването за зле организирани и нямат пари, а частното предприемачество е силно зависимо от правителството. И сега управляващите явно са решили да се преборят срещу недостига на работна ръка, като увеличат свръхчасовете.

Недоволството има и други причини

И все пак, протестите не са единствено срещу „Робския закон". Миналата седмица беше приет още един закон - за новата организация на административната съдимост. Според този закон, занапред административните дела ще се намират под силния контрол на Министерството на правосъдието. А правителството ще може да прехвърля редица важни дела на административните съдилища и по този начин да демонтира независимото правосъдие. Унгарската общественост в последно време се възмущава и от други решения на управляващите. Така например срещу практическата забрана на бездомничеството, наложена през септември. Или срещу светкавичното решение да се даде политическо убежище на бившия македонски премиер Никола Груевски, който трябваше да влезе в затвора в Скопие с ефективна присъда лишаване от свобода. Допитвания в Унгария показват, впрочем, че мнозинството унгарци смятат корупцията в страната за по-сериозен проблем, отколкото миграцията, с която непрекъснато плаши правителството на Орбан.

Засега не е ясно колко дълго ще продължат протестите. Опозиционните партии призоваха хората да протестират и през следващите дни. Управляващите отговарят на тези призиви по свойствения си начин: протестите били раздухвани от американския мултимилиардер Джордж Сорос и неговите съмишленици, които искали да наводнят Унгария с мигранти. Правителството на Орбан твърди още, че в протестите участвали провокатори и чуждестранни престъпници, чиято цел била да увредят имиджа на Унгария зад граница.

Кено Ферзек
Кено Ферзек Редактор, автор, репортер
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата