Адидас - основен спонсор и доставчик на Световното футболно първенство

Градът Херцогенаурах е слабо известен дори и на германците, но когато се спомене, обичайно поводът е това или онова решение на ръководството на Адидас или пък Пума – и двата гиганта в производството на спортни артикули са родени там и и до днес централите им си стоят при корените, иначе в производството вече от десетки години германско участие няма – стоките идват от Китай, Виетнам, Индонезия, Турция или Тайланд.
”Всичко започва през 20-те години” – разказва Ан Пютц от отдела за връзки с обществеността на Адидас. Тогава двамата братя Даслер – Адолф и Рудолф – слагат началото на своята фабрика за обувки. Само че както нерядко се случва – стига се до разрив между роднините и през 1949-та година семейното предприятие се разделя на две – Рудолф основава Пума, а Адолф кръщава на себе си новата фирма – Адидас – днес най-големият производител на спортни артикули в Европа, на второ място в света след американския концерн Найки.

През годините фирмата претърпява немалко промени в собствеността, съединява се и разединява със сходни предприятия. Последният огромен стратегически ход е покупката на Рийбок – с идеята за сдобиването с по-голямо място на американския пазар и в съответствие с намерението за водещи позиции в областта на иновациите, дизайна и обслужването на спортистите.

“По този начин – с покупката на Рийбок – стокооборотът ни достига почти 10 млрд евро” – казва Ан Пютц, като изтъква паралелно, че след покупката Адидас засилва позициите си в световен мащаб, и все повече се доближава до основния си конкурент Найки.

Както вече стана дума – от години продуктите с фирма Адидас се произвеждат в Азия, топката за тазгодишното световно първенство по футбол, например, се прави в Тайланд. Останал в Германия е единствено малък завод в град Шайнефелд – за обувки по поръчка. “Ако не бяхме изместили производството, просто нямаше да ни има” – казват от Адидас, в чиято централа в Херцогенаурах работят 2000 души. А общо по света – 25 хиляди. Решението да се остане в малкото баварско градче е взето не на последно място заради връзката с корените, но определено не сантиментите са това, което ръководи Адидас – на работа в централата на фирмата са привлечени хора от 50 нации, във връзка с разнообразието от пазари, на които се оперира.

Събитието на година и за Адидас, не само за Германия, е световното първенство по футбол. Набелязаната цел – през 2006-та година за първи път само с футболни артикули да се направи оборот от над 1 млрд евро. Което без подготовка не се получава, естествено, както обяснява Оливер Брюген от ПиАр отдела:

Когато през 2000-ната година стана известно, че световното първенство по футбол ще се състои в Германия, веднага създадохме първите проекти групи за подготовката на специални екипи, обувки и топки за събитието. Разработени бяха нови технологии – и за дрехите, и за обувките, топката – наречена Тиймгайст – ще бъде лепена, а не шита. За съжаление – както става ясно от думите на Брюген – и през тази година все още няма да влезат в експлоатация топките с чипове, които биха могли да сигнализират на съдията веднага, след като коженото кълбо влезе във вратата. Изследванията в тази област продължават, но не е само това – за приложението на този вид топки е необходимо и стадионите да бъдат обзаведени със специална апаратура – атентени и т.н.

Апропо – стадионите. В крайна сметка за световното първенство по футбол в Германия те няма да са 12, а 13 – 13-ият ще бъде вдигнат от Адидас точно срещу Райхстага, ще бъде с размерите на олимпийски и ще се задържи там само за времето на първенството – с идеята да се превърне в притегателен център за запалянковците, останали без билети – в него мачовете ще се прожектират на огромни екрани, а освен това ще има възможности за спортни игри, концерти и най-различни други прояви. Разбира се – всичко това е реклама, както и още ред офанзиви, предприети от Адидас. Голите факти говорят следното: над 6 млн различни лицензионни артикули по цял свят, 265 хиляди якета, фанелки, чанти, панталони и обувки за 14-те хиляди доброволни сътрудници на футболното първенство, 2 650 топки за 64-те мача /нормата е по 16 за всяка игра/, 35 хиляди артикула за 6-те издържали успешно квалификациите национални отбори, които имат договор с Адидас – Германия, Франция, Испания, Аржентина, Япония и Тринидад и Тобаго.

Общо 50 процента от футболистите-участници в първенството ще бъдат обути от Адидас. Германският отбор, разбира се, от глава до пети. Конкуренцията между гигантите в областта на производството на спортни артикули води и до наличието на известни парадокси – както разказва Оливер Брюген, давайки пример:
Германският национал Мирослав Клозе има в своя клуб договор с Найки, но когато на Световното първенство играе за Германия, ще трябва да бъде с обувки на Адидас. Или пък друг пример – италианският отбор е екипиран от Пума, но Алесандро дел Пиеро има договор с Адидас и ще излезе с дрехи на Пума, но с обувки на Адидас.

Оливер Брюген разказва и каква е процедурата при изготвянето на новите обувки на Адидас:

Произвеждаме един прототип, с който отиваме при Михаел Балак или при Дейвид Бекъм и казваме – обуйте, моля, тези обувките по време на тренировките си и после ни кажете как ги намирате – кое ви харесва и кое трябва да се подобри. Те тестват обувките в продължение на две седмици, след което дават оценка.