Азия и Европа имат общи морални ценности

Мнозина европейци се съмняват, че Азия е в състояние да настигне Европа като равнище на регионална интеграция. Азия обаче разполага не само със стабилна обща етническа основа, която беше така важна за европейската интеграция, но и със стройна система от морални ценности, част от които са били неотделими от азиатската култура още преди появата на подобни ценности в Европа.

Вярно, в Азия все още не съществува културна сърцевина, подобна на онази в Европа, която възникна върху

юдейско-християнската традиция и Просвещението.

Въпреки това обаче там съществуват определени етически константи, които отдавна управляват азиатските общества и им осигуряват общ морален фундамент.

Пример за това е етнически хомогенна Япония, където три различни религии – шинто, конфуцианство и будизъм - мирно съществуват една до друга. Дори ислямът достига Югоизточна Азия по мирен начин. Да не говорим, че в Китай още през пети век преди Христа се развива етически ориентираният хуманизъм. Той и до днес е важна част от китайската традиция, а пък Конфуций е първият, който формулира златното правило на взаимността: „Не прави на другия онова, което не искаш да правят на теб”. Впрочем, това правило е валидно и в индуизма, и в будизма, и в други традиционни индийски ценностни системи. Естествено, то е и част от юдейско-християнското наследство. Възприема го и ислямът. Но и отвъд него азиатците и европейците, последователите на различните големи световни религии, имат общи ценности.

Четири конкретни етически норми се срещат в будизма, в китайската традиция и в трите монотеистични религии:

Не убивай, не кради, не давай невярна клетва, не злоупотребявай със сексуалността.

Тези общи, транскултурни морални норми са структурна съставна част на една обща, хуманистична етика и почти изцяло елиминират прословутите противоречия между азиатските и европейските ценности. Ако Азия действително се обедини около това свое ценностно ядро, там може да възникне така наречената „мека власт”, която ще подмени военната сила и ще гледа на съседите като партньори и конкуренти, а не като врагове. Само така Азия може да настигне европейците по пътя на интеграцията и същевременно да даде своя принос за създаването на нов, мирен световен ред.