Ако ще се сравняваме с Европа- нека да е правилно!

Това с нивото на заплатите не е ново, но с наслада се предъвква и набива на хората в главите, така че всеки таксиметров шофьор в София, ако и да не е чувал, че трябва да каже: "добър ден" и че не може да кара по потник и чехли, се е научил на друго: да философства, колко би трябвало да взима, ако работеше в Германия например. Защото там заплатите и надниците били 20 пъти по-високи и всичко било "по-иначе".

България наистина не е богата страна и нивото на доходите в нея, в сравнение с тези на останалите европейски държави е ниско. Това е безспорно и очевидно. Но също така безспорно и очевидно е, че

работещите в България предпочитат да виждат само едната страна на истината

- тази, която им изнася. Другата: за производителността на труда, по който фактор също сме на последно място в Европа, за нивото на разходите за живот, които са едни от най-ниските в Европа, за качеството на полагания труд или за степента на разпространение на сивата икономика, българинът не обича да говори. Не се сеща да каже и едно "благодаря" на хаотичната и безстопанствена българска държава, която му е предоставила една рядко срещана в останалата част на Европа свобода: да я мами където и както може с неплащане на ДДС, с недеклариране на данъци, с какви ли не фантастични далавери, за каквито западноевропеецът и на сън не му е минавало... И още нещо:

Щом ще се сравняваме по доходи, нека да сравняваме и разходите

Има ли българин, който да плаща месечен наем от около 700-800 евро за жилище от около 75 квадратни метра при това не в столичен град? Има ли българин, който да плаща здравноосигурителна месечна вноска от 7-8% върху брутния си доход - защото толкова е неговият дял при повечето здравни каси в Германия. Има ли българин, който да плаща 30 и повече процента данък върху доходите от лихвени влогове и други капиталовложения, защото и тези доходи в Германия са обхванати от данъчните власти и то безкомпромисно. И не на последно място има ли българин, който да работи така, както е обичайно да се работи в Западна Европа? Искам да кажа: без да се шляе и да пие кафета и без да ходи да си пазарува в работно време? Погледнете ресторантите и кафенетата в българските градове в централно работно време и ще си отговорите. Една моя позната се върна преди време от Люксембург, разочарована от условията на труд в една тамошна болница, където трябвало по цял ден да тича натам-насам и имала право да казва на шефката си само едно : "Уи, мадам". Малко са българите, които работят в такива условия.

По-популярно е обичайното за нас: "ей сега"

Тук изключвам ситуацията на нещастните шивачки, работници на ишлеме и други роби на труда по българските провинциални градове, които изнемогват от работа за жълти стотинки. За голямата част от останалите обаче важи правилото: тези, които се вайкат най-гръмко, обикновенно са най-добре.