Акцентите в германската преса на втори юни

Еслингер Цайтунг отбелязва, че намерението за сядане на една маса с Китай и Индия при обсъждането на възможностите за противодействие на затоплянето на земята, може и да не е толкова лошо за процесите след протокола от Киото. Шансовете за постигането на договорености за опазването на климата в Хайлигендам са значително спаднали. Но пък много по-катастрофално би било правителството на Буш да бъде санкционирано за неотклонната си позиция и отношението към него да е единствено и само като към черна овца.Тагесшпигел смята, че федералното правителство вероятно се е надявало да постигне два триумфа – с персоналния реверанс на Джордж Буш към Ангела Меркел и с оформения натиск на обществените очаквания. Но тази преценка се оказа погрешна. Противно на всички традиции при срещите на върха, съгласно които винаги на домакините се предоставя шанс а да се представят успешно, Буш е успявал преди всеки от този тип форуми да предизвика вълнения и безпокойства. Както гласи неговото послание – само със Съединените щати, не и срещу тях. Очевидно в обкръжението на канцлерката през последните месеци се е говорило твърде много за и твърде малко със Съединените щати. Становището на Визбаденер Курир е, че Буш неслучайно назовава 2008-ма година като най-ранен момент за постигането на конкретно споразумение по опазването на климата – тогава той напуска поста. И първото раздвижване от страна на Съединените щати по темата за защитата на климата, би могло да настъпи, ако изобщо настъпи, едва при наследника на Буш. Сега за президента важното е да не се представи като основен убиец на климата и аутсайдер. В името на тази цел се предприема този вид превантивна климатична защита. При тези обстоятелства Ангела Меркел изобщо няма шанс да постигне мнозинство сред колегите си за нейните амбициозни цели за намаляването на емисиите въглероден двуокис. Или тя ще трябва да приеме частичния компромис, или да обяви провал. Целият мега-цирк в Хайлигендам е – и то най-вероятно не само по този въпрос – за плашене на гаргите. Целише Цайтунг отбелязва, че канцлерката е блъфирала и загубила. И успокоителните думи на Джордж Буш не променят нищо в това отношение. Успехът на и без това оспорваната среща на върха на Г-8 изглежда по-невероятен откогато и да било. Наистина би трябвало – както бе предложено от Буш – да се приветства евентуалното сядане на Китай и Индия на масата на преговорите по опазването на климата, но за съгласуването на конкретни мерки ще трябва още да се изчака. Това налива вода във воденицата на онези, които поставят под въпроса смисъла и целта на срещата в Хайлигендам. Ето сега становището на котбуския вестник “20 цента”: Ако Съединените щати не участват, това не е толкова страшно. Тъй като в опазването на климата се крие най-голямата конюнктурна програма в историята. В Германия възобновяемите енергийни източници или топлинната изолация са мотори на конюнктурата в Германия. И най-късно тогава, когато по този начин започнат да се печелят истински пари, и американската индустрия ще каже на наследника на Джордж Буш, че и тя иска да се включи. Но пък тогава, моля, в съответствие с условията на останалия свят. И накрая – Килер Нахрихтен. Изданието изтъква, че климатичната инициатива на американския президент е контраатака срещу канцлерката Меркел, която искаше да постигне споразумение по обвързващи цели още сега. А от това няма да излезе нищо. И Меркел няма да може да си тръгне от Хайлигендам като архитектка на една нова световна политика по климата. Но пък тя може да положи усилия за това срещата на върха на Г-8 да изостри съмнението на хората за тяхната обща отговорност за затоплянето на земята. И в това отношение откритият спор между правителствените ръководители по защитата на климата би бил вероятно дори по-конструктивен, отколкото безполезния компромис по формулата.