Акцентите в германската преса на 8 май

“Остзее Цайтунг” от Рощок отбелязва следното – след 27 години дипломатически застоя Техеран пише на Вашингтон. Въпросът е дали писмото на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад до омразния сатана Буш е поредна версия от иранската игра на време в ядрения конфликт със Запада или пък представлява усилие, насочено към деескалация? И двата отговора са възможни. Затова Белият дом и неговите съюзници трябва да продължат да поддържат натиска спрямо Иран. Но същевременно Западът ще трябва да даде на Техеран шанса да запази самочувствието си. Което не би могло да се получи без пряк диалог на САЩ с Иран. Нито пък без компромиси от страна на Запада спрямо Иран по отношение на мирното използуване на ядрената енергия.

Дали едно писмо би могло да изглади напрежението – пита на свой ред Алгемайне Цайтунг. Според изданието постъпката на държавното ръководство на Иран по въпроса за ядрената програма определено е необичайна. Тъй като при всички случаи едно писмо на практика документира, респективно обвързва със съответната изложена идея. Но пък не е изключено пратката от техеран да представлява поредният финт, насочен към оказването на рафинирано влияние върху консултациите в рамките на Съвета за сигурност на ООН по отношение на подхода спрямо Иран.

Ханделсблат е избрал за днешната си коментарна рубрика ситуацията около европейската конституция, по който повод пише: Председателят на Европейската комисия Барозу възнамерява смело да оперира с договорите на Общността и да снабди Съюза с повече компетенции в областите вътрешна политика и правосъдие. Неговият аргумент: Щом Европейският съюз има възможност да предложи конкретни решения в толкова възлови сфери като борбата срещу тероризма и организираната престъпност, то гражданите съвсем няма да се отвръщат от него. Това разбиране може и да е правилно, но не води до никакъв напредък. Тъй като Барозу подбира една от точките в европейската конституция и по този начин я орязва като цяло. Федералната канцлерка Ангела Меркел възнамерява в рамките на германското председателство на Евросъюза през 2007-ма година да спаси конституцията и нейната ратификация. А Барозу изглежда не би искал да достави удоволствието на германците от подобен успех.

Файненшъл Таймс Дойчланд коментира прогнозите на Европейската комисия за икономически растеж в рамките на Общността, като изтъква, че започналият подем очевидно ще доведе дотам да могат да се съблюдават изискванията за размера на държавния дълг в еврозоната, фиксирани от мастрихтските договорености. Франция вероятно ще постигне изискването от три процента дългове спрямо брутния вътрешен продукт още тази година, а на Германия това се очаква да се отдаде догодина. Същевременно тези добри показатели в никакъв случай не бива да създават измамното чувство, че във финансовата си политика европейците със сигурност нямат убедителна обща стратегия.

Берлинер Цайтунг пък се спира в днешния си брой на ситуацията във Франция, подчертавайки, че според допитванията Вилпен е най-недолюбваният премиер на Петата Република. Позициите на Ширак, който заема президентския пост от 11 години насам, са толкова слаби, колкото не са били никога. И определено основателни са опасенията, че французите могат не само да обърнат гръб на заетите предимно със самите себе си и със задържането на властта управляващи, но и на големите центристки партии. В който контекст е добре, че в лицето на Сеголен Роял и Никола Саркози социалистите могат да предложат цели две президентски кандидатури, които да експлоатират широко разпространилото се чувство на неудовлетворение. Наистина – те се въздържат да оповестят пред сънародниците си, че весобхватните реформи могат да бъдат и болезнени. Но те олицетворяват много убедително един нов стил – на близост до обикновените хора и прагматизъм.