Акценти в германската преса на 31 май

Оградата около Хайлигендам вече е затворена – изтъква Тюрингер Алгемайне, посочвайки, че всичко това много напомня за граничните села на ГДР не само на 300-те местни жители. По отношение на предстоящата най-голяма полицейска акция в историята на федералната република ще има да се говори и тогава, когато резултатите от тази среща на Г-8 са отдавна забравени. Тъй като германските домакини полагат усилия до такава степен прекалено да инсценират охраната, че вече и съдии напомнят за опазването на правото на демонстрации. Поводът – отново наложената от шверинския административен съд частична забрана за събирания. Очевидно е, обаче, че междувременно определящи за дневния ред на срещата на Г-8 ще са издигнатите от години настоявания за помощи за Африка, както и опазването на климата. Така че и този път властимащите ще чуят за какво призовава народът отвън. Еслингер Цайтунг отбелязва, че с оградата от бетон и тел, както и с непристъпната зона наоколо критиците на глобализацията би трябвало да бъдат задържани на дистанция от хотела, в който ще е срещата. Като техните намерения в никакъв случай не са неоснователни – мнозина споделят страховете и загрижеността, които глобализираният свят носи със себе си. Така че – критично настроените граждани трябва да могат да се възползват от правото си да демонстрират – едно от същностните права на демокрацията. Което, обаче, ще е смислено само тогава, когато те могат да бъдат чути и видяни, а не ако са на пет километра разстояния от събралите си властимащи.

Зад оградата, в изкуствено създадения оазис на достойно спокойствие ще заседават следващата седмица основните актьори – пише Нордбайришер Курир. Именно на тях при срещи като тази се предлага възможността да определят в особено концентрирана форма политиката от днес и утре. Можем да се надяваме, че те ще използват този шанс. Оценката за срещата ще бъде направена на базата на същността на заключителния протокол. Така че резултатите се очакват с нетърпение. Най-малкото по отношение на опазването на климата май се задава нов ледников период – смята Хесише Алгемайне. Малко вероятно е американският президент Джордж Буш да се съгласи с определянето на обвързващи цели в областта на защитата на климата. В дългосрочен план така или иначе споразуменията в световен мащаб без участието на Съединените щати биха били безмислени. Но пък дните на президента Джордж Буш са преброени. От Хайлигендам би трябвало да излезе сигнал, който да надхвърля ограниченото политическо присъствие. Дано да е възможно насоченото към бъдещето единение без подписа на Буш да може да се реши от следващия президент. И бонският генерал Анцайгер се спира по-конкретно на защитата на климата, като изтъква, че Съединените щати блъфират екстремно безгрижно – тъй като на администрацията на Буш обвързващите споразумения по защитата на климата са й напълно безразлични. Независимо от факта, че екологичното съзнание в отделните американски щати расте – републиканците безкомпромисно поставят интересите на американската икономика на първо място. Във времената на предстояща президентска предизборна кампания това е възможно. Но при това положение две направления остават без внимание – отговорността на световната общност за благосъстоянието на човечеството и признаването на трансатлантическите връзки като равностойни. И Ди Цайт изтъква, че измененията в климата са единствената действително глобална тема, в смисъл, че всички имат своя принос, всички са засегнати и проблемът може да бъде разрешен само със съдействието на всички. На Европа е отредена роля, която не може да бъде дефинирана трансатлантически. Ние сме в най-добрия случай авангардистки модератори в този нов глобален, поучителен за човечеството процес. Задачата на Европейския съюз е да не превръща спиралата на бездействието в спирала на действието. В това отношение Хайлигендам е само една междинна спирка. От която могат да се извлекат поуки, дори и в случай на провал.