Акценти в германската преса на 6 февруари

Както изтъква Меркише Одерцайтунг – техническият прогрес е необратим. Респективно и полицията трябва да има възможност да проследява пътищата на престъпленията чрез интернет – щом престъпниците и терористите използват тази медия. Разбираемо е, че правозащитниците са изпълват със зловещи визии за подложена на пълен контрол държава като от книгите на Оруел. Но от друга страна със сигурност глъчката ще е невъобразима, ако, например, се извърши терористичен акт, който е можел да бъде предотвратен чрез модерните методи за наблюдение. Това, което ще бъде позволено на службите в Германия, зависи в крайна сметка от доверието в правовата държава. И Пфорцфаймер цайтунг посочва аргументи за и против контрола чрез интернет, като отбелязва, че ако се допусне шпионирането на потребителите без ограничения, в бъдеще виртуалният свят ще има за германските посетители характера на контролирана държава. Затова и управляващата коалиция трябва много добре да прецени дали опасностите, произтичащи от злоупотребите с мрежата, си струват тази жертва.

Становището на Ландсхутер цайтунг е, че вчерашното решение на Конституционния съд, което забранява контрола на компютрите с помощта на специални програми, е доказателство за това, че на политиците им е трудно да вървят в крачка с техническия прогрес. Докато обикновените престъпници и – още по-лошо – международните терористи отдавна са открили достоинствата на интернет като средство за различни акции, държавата се затруднява с предприемането на ефективни и безупречни от законодателна гледна точка насрещни мерки. След вчерашната съдебна позиция сега задача на законодателя е да намери решение, което отговаря и на двете изисквания. Точно във времената на международния тероризъм би било безотговорно да се затруднява работата на следователите. Препоръката на Алгемайне Цайтунг Майнц е да се изработи закон, който да допуска и онлайн-наблюдението. В епохата на терористични опасности и все повече глобализираща се високотехнологична престъпност и службите за сигурност трябва да разполагат със съответен арсенал – макар целта да не оправдава непременно всяко средство.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг посочва, че тайните държавни мерки като подслушването на телефони или на жилища са разрешени, но от най-добри намерения пред тях са издигнати доста високи пречки. Онлайн-наблюдението при всички случаи е нещо друго. Което изобщо не означава, че тази мярка е генерално недопустима. Но трябва да има ясни законови обосновки, при които да се отчитат както държавните интереси, така и тежестта на вторжението в основните права. “Доверието в сигурността на интернет”, с което федералният пълномощник по защитата на личните данни аргументира своето настояване за пълен отказ от онлайн-обиски, не би трябвало да връзва ръцете на властите в борбата срещу тежките престъпления. И неизбежно стои въпросът – кой вярва сериозно в сигурността в интернет. Швебише Цайтунг пише, че всъщност Федералният конституционен съд е установил, че и до момента законова база за тайното наблюдение на компютрите на заподозрени лица не съществува. Следователно – трябва да бъде създадено, но не прибързано и само в рестриктивни граници. Примливо при това положение би било само вторжението в личните данни на гражданите в случаите на най-тежки престъпления. Трябва да бъдат установени строги разпоредителни и контролни механизми. Процедурата по изработването на такъв закон със сигурност не би била лесна. И накрая – становището на Зюддойче Цайтунг, който посочва, че вчерашното съдебно решение е част от серия важни присъди, насочени срещу един опасен предразсъдък: че основните права трябва да се омаловажат, за да може да се води ефективно борбата срещу престъпността. Решенията би трябвало да покажат следното: че правото не би могло да се защити, ако се накърнява латентно. Съдиите от Карлсруе искат да кажат на законодателите и на службите по сигурността, че има една ненакърнима лична сфера, която трябва да бъде съблюдавана от държавата. Но очевидно проповедта на съдиите бе поднесена на глухи.